ТЕКСТ 1
арджуна увча
мад-ануграхя парама
гухям адхя̄тма-сагитам
ят твайокта вачас тена
мохо 'я вигато мама
арджуна увча – Арджуна каза; мат-ануграхя – само за да проявиш милост към мен; парамам – върховна; гухям – поверителна тайна; адхя̄тма – духовна; сагитам – по въпроса за; ят – каквито; твая̄ – от теб; уктам – изречени; вача – думи; тена – с това; моха – илюзия; аям – тази; вигата – се разсея; мама – моя.
Арджуна каза: След като изслушах наставленията, които Ти милостиво ми даде във връзка с тези най-поверителни духовни теми, илюзията ми се разсея.
Тази глава разкрива Бог Кш̣а като причината на всички причини. Той е причина дори за появата на Мах-виш̣у, източника на материалните вселени. Кш̣а не е инкарнация; Той е източникът на всички инкарнации. Това беше подробно обяснено в предходната глава.
Що се отнася до Арджуна, сега той казва, че заблудата му е изчезнала. Това означава, че вече не приема Кш̣а просто за обикновено човешко същество или за приятел, а за източник на всичко. Арджуна е много просветен и е щастлив да има толкова велик приятел като Кш̣а, но не е сигурен, че и другите го възприемат така. За да докаже на всички божествеността на Кш̣а, в тази глава той го моли да разкрие вселенската си форма. Наистина, вселенската форма на Кш̣а е плашеща, но Той е толкова милостив, че след като я показва, отново приема изначалната си форма. Арджуна се съгласява с многократно казаното от Бога: говоря всичко това само за твое добро. И признава, че всичко, случило се с него, е по милостта на Кш̣а. Сега той е убеден, че Кш̣а е причината на всички причини и присъства в сърцето на всекиго като Свръхдуша.