ТЕКСТ 2
бхавпяяу хи бхӯтн
шрутау вистарашо мая̄
тватта камала-патркш̣а
мхтмям апи чвяям
бхава – появяване; апяяу – напускане; хи – несъмнено; бхӯтнм – на всички живи същества; шрутау – е чуто; вистараша – с подробности; мая̄ – от мен; тватта – от теб; камала-патра-акш̣а – о, лотосооки; мхтмям – величието; апи – също; ча – и; авяям – неизчерпаемо.
О, лотосооки, чух от теб с подробности как се появява и напуска всяко живо същество и осъзнах твоето неизчерпаемо величие.
Арджуна от радост нарича Бог Кш̣а „лотосоок“ (очите на Кш̣а са точно като листенцата на лотосов цвят), защото в предишна глава Кш̣а го увери: аха ктснася джагата прабхава пралаяс татх – „Аз съм причината за появата и изчезването на цялото материално проявление“. Арджуна научи всичко в подробности и разбра, че Бог, причината за всяко възникване и разрушение, остава настрана от тях. Както Бог казва в девета глава, Той е всепроникващ, макар да не присъства лично навсякъде. В това се състои невъобразимото величие на Кш̣а и Арджуна признава, че напълно го е осъзнал.