ТЕКСТ 55

Всеки, който иска да отиде при най-висшата от всички Божествени Личности, на планетата Кш̣алока в духовното небе, и да бъде интимно свързан с Върховния Бог Кш̣а, трябва да следва начина на действие, посочен от самия Бог. Затова този стих се приема за същността на Бхагавад-гӣт. Бхагавад-гӣт е книга, предназначена за обусловените души, попаднали в материалния свят с намерение да господстват над природата, без познание за истинския духовен живот. Бхагавад-гӣт ни показва как можем да осъзнаем духовното си съществуване, вечната си връзка с върховната духовна личност, и ни учи как да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Този стих ясно излага метода за постигане на успех в духовната дейност – преданото служене.

А по отношение на работата – човешката енергия трябва да бъде изцяло насочена към дейности в Кш̣а съзнание. Както се казва в Бхакти-расмта синдху (1.2.255):

Всяка наша дейност трябва да е свързана с Кш̣а. Това се нарича кш̣а-карма. Може да се извършват най-различни дейности, но без привързаност към резултата; резултатът е единствено за Бога. Например някой се занимава с бизнес, но за да преобразува това занимание в Кш̣а съзнание, бизнесът трябва да е за Кш̣а. Щом Кш̣а е собственик на предприятието, Той би трябвало да се наслаждава на печалбата от него. Ако един бизнесмен има хиляди долари, при необходимост той може да ги даде на Кш̣а. Това означава да се работи за Кш̣а. Вместо да строи голяма сграда за собствено сетивно наслаждение, той може да построи хубав храм на Кш̣а, да постави в него форма на Бога и да организира обожаването му по начин, описан в авторитетните книги за предано служене. Всичко това се нарича кш̣а-карма. Човек не трябва да се привързва към резултата от работата си, а да го посвещава на Кш̣а и да приема като прасдам остатъците от предложеното. Ако някой построи голяма сграда и постави в нея божествена форма на Кш̣а, спокойно може да живее там, но трябва да знае, че собственикът на сградата е Кш̣а. Това се нарича Кш̣а съзнание. Ако няма възможност да построи храм, човек може да почиства храма на Кш̣а. Това е също кш̣а-карма. Може да се обработва градина. Всеки, който има земя – в Индия дори и бедните имат някаква земя – може да я използва за Кш̣а, като отглежда цветя и ги предлага на Бога. Добре е да се посади туласӣ; листата на туласӣ са особено ценни и Кш̣а препоръчва това в Бхагавад-гӣт. Патра пуш̣па пхала тоям: Бог би приел листо, цвете, плод или малко вода и това ще го удовлетвори. Тук става дума специално за листа от туласӣ. Достатъчно е да се посади туласӣ и да се полива. По такъв начин дори най-бедният човек може да служи на Кш̣а. Това са някои примери, които показват как може да се работи за Кш̣а.

Думата мат парама се отнася за този, който е приел общуването с Кш̣а във върховната му обител за крайното съвършенство на живота си. Той не желае да се издига до висши планети като Луната, Слънцето или райските планети, дори до най-висшата планета на тази Вселена – Брахмалока. Това не го привлича. Единственото, към което се стреми, е да се пренесе в духовното небе. И дори там той няма да е доволен от сливане с блестящото сияние брахмаджьоти, защото иска да проникне в най-висшата духовна планета Кш̣алока, Голока Вндвана. С пълното си знание за тази планета, той не се интересува от никоя друга. Както посочва думата мат-бхакта, той е винаги зает с предано служене, най-вече с деветте главни метода на бхакти: слушане, възхвала, помнене, обожание, служене в лотосовите нозе на Бога, молитва, подчинение, приятелство и отдаване на всичко. Човек може да извършва всичките девет дейности или осем от тях, или седем, или поне една и това със сигурност ще го направи съвършен.

Изразът сага-варджита е много важен. Общуването с личности, враждебно настроени към Кш̣а, трябва да се избягва. Срещу Кш̣а са настроени не само атеистите, но и всички, привлечени от плодоносни дейности и умозрителни разсъждения. Затова чистата форма на преданото служене е описана в Бхакти-расмта синдху (1.1.11) по следния начин:

В този стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ясно посочва, че ако някой се стреми към чисто предано служене, трябва да се освободи от всякакви материални замърсявания. Трябва да прекрати общуването с личности, отдали се на плодоносни дейности и умозрително философстване. Освободен от това нежелано общуване и от замърсяването на материалните желания, той напълно ще се отдаде на знанието за Кш̣а; това се нарича чисто предано служене. нукӯлася сакалпа пртикӯляся варджанам (Хари-бхакти вилса, 11.676). Човек трябва да мисли и действа за Кш̣а с любов, а не с неприязън. Каса бил враг на Кш̣а. Още от самото раждане на Кш̣а той кроял планове как да го убие и понеже не успявал, винаги мислел за Кш̣а. Докато работел, докато се хранел, докато спял, той бил Кш̣а осъзнат във всяко отношение, но такова Кш̣а съзнание не е благоприятно. Затова, въпреки денонощните мисли за Кш̣а, Камса си остава демон и накрая Кш̣а го убива. Разбира се, всеки, убит от Кш̣а, веднага постига спасение, но това не е целта на чистия предан. Чистият предан не иска дори спасение. Той не желае да се пренесе дори на най-висшата планета – Голока Вндвана. Неговата единствена цел, където и да се намира, е да служи на Кш̣а.

Преданият е приятел на всекиго и тук се казва, че той няма врагове (нирваира). Защо? Установен в Кш̣а съзнание, той знае, че само преданото служене може да ни избави от всички житейски проблеми. Той знае това от личен опит и затова иска да въведе тази религиозно-философска система, Кш̣а съзнание, в човешкото общество. В историята има много примери за предани, рискували живота си, проповядвайки съзнанието за Бога. Предпочитаният пример е Господ Исус Христос. Той е пожертвал живота си за разпространение на Божието съзнание и е бил разпънат на кръст от атеисти. Разбира се, лекомислено е да се смята, че е бил убит. В Индия също има много подобни примери, като хкура Харидса и Прахлда Махрджа. Защо им е такъв риск? Защото те са искали да разпространяват Кш̣а съзнание, а това е трудно. Кш̣а осъзнатият знае, че ако някой страда, то е защото е забравил вечната си връзка с Кш̣а. Затова най-голямата полза, която човек може да принесе на обществото, е да освободи ближните си от всички проблеми на материалното съществуване. По такъв начин един чист предан служи на Бога. Можем да си представим колко милостив е Кш̣а към тези, които му служат и рискуват всичко за него. Няма съмнение, че такива личности ще достигнат най-висшата духовна планета, след като напуснат тялото си.

В заключение: Кш̣а показва на Арджуна вселенската си форма (която е временно проявление), формата на всепоглъщащото време и дори четириръката форма на Виш̣у. Кш̣а е източник на всички тези проявления. Неправилно е да се смята, че Кш̣а е проявление на вселенската вишва-рӯпа или на Виш̣у. Всички форми водят началото си от Кш̣а. Има стотици и хиляди форми на Виш̣у, но за предания от формите на Кш̣а е важна само първоначалната му двуръка форма Шя̄масундара. В Брахма сахит се казва, че привързаните с любов и преданост към формата на Кш̣а Шя̄масундара, винаги го виждат в сърцето си и не виждат нищо друго. И така, важно е да разберем, че формата на Кш̣а е основна и върховна – това е смисълът на тази единайсета глава.