ТЕКСТ 55
мат-карма-кн мат-парамо
мад-бхакта сага-варджита
нирваира сарва-бхӯтеш̣у
я са мм ети пава
мат-карма-кт – работи за мен; мат-парама – като ме приема за Върховния; мат-бхакта – служи ми с преданост; сага-варджита – освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; нирваира – без враг; сарва-бхӯтеш̣у – сред всички живи същества; я – този, който; са – той; мм – при мен; ети – идва; пава – о, сине на Пу.
Мой скъпи Арджуна, този, който ми служи с чиста преданост, освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; този, който работи за мен, превърнал ме е във върховна цел на живота си и се отнася приятелски с всички живи същества – той със сигурност идва при мен.
Всеки, който иска да отиде при най-висшата от всички Божествени Личности, на планетата Кш̣алока в духовното небе, и да бъде интимно свързан с Върховния Бог Кш̣а, трябва да следва начина на действие, посочен от самия Бог. Затова този стих се приема за същността на Бхагавад-гӣт. Бхагавад-гӣт е книга, предназначена за обусловените души, попаднали в материалния свят с намерение да господстват над природата, без познание за истинския духовен живот. Бхагавад-гӣт ни показва как можем да осъзнаем духовното си съществуване, вечната си връзка с върховната духовна личност, и ни учи как да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Този стих ясно излага метода за постигане на успех в духовната дейност – преданото служене.
А по отношение на работата – човешката енергия трябва да бъде изцяло насочена към дейности в Кш̣а съзнание. Както се казва в Бхакти-расмта синдху (1.2.255):
ансактася виш̣ая̄н
ятхрхам упаюджата
нирбандха кш̣а-самбандхе
юкта ваиргям учяте
Всяка наша дейност трябва да е свързана с Кш̣а. Това се нарича кш̣а-карма. Може да се извършват най-различни дейности, но без привързаност към резултата; резултатът е единствено за Бога. Например някой се занимава с бизнес, но за да преобразува това занимание в Кш̣а съзнание, бизнесът трябва да е за Кш̣а. Щом Кш̣а е собственик на предприятието, Той би трябвало да се наслаждава на печалбата от него. Ако един бизнесмен има хиляди долари, при необходимост той може да ги даде на Кш̣а. Това означава да се работи за Кш̣а. Вместо да строи голяма сграда за собствено сетивно наслаждение, той може да построи хубав храм на Кш̣а, да постави в него форма на Бога и да организира обожаването му по начин, описан в авторитетните книги за предано служене. Всичко това се нарича кш̣а-карма. Човек не трябва да се привързва към резултата от работата си, а да го посвещава на Кш̣а и да приема като прасдам остатъците от предложеното. Ако някой построи голяма сграда и постави в нея божествена форма на Кш̣а, спокойно може да живее там, но трябва да знае, че собственикът на сградата е Кш̣а. Това се нарича Кш̣а съзнание. Ако няма възможност да построи храм, човек може да почиства храма на Кш̣а. Това е също кш̣а-карма. Може да се обработва градина. Всеки, който има земя – в Индия дори и бедните имат някаква земя – може да я използва за Кш̣а, като отглежда цветя и ги предлага на Бога. Добре е да се посади туласӣ; листата на туласӣ са особено ценни и Кш̣а препоръчва това в Бхагавад-гӣт. Патра пуш̣па пхала тоям: Бог би приел листо, цвете, плод или малко вода и това ще го удовлетвори. Тук става дума специално за листа от туласӣ. Достатъчно е да се посади туласӣ и да се полива. По такъв начин дори най-бедният човек може да служи на Кш̣а. Това са някои примери, които показват как може да се работи за Кш̣а.
Думата мат парама се отнася за този, който е приел общуването с Кш̣а във върховната му обител за крайното съвършенство на живота си. Той не желае да се издига до висши планети като Луната, Слънцето или райските планети, дори до най-висшата планета на тази Вселена – Брахмалока. Това не го привлича. Единственото, към което се стреми, е да се пренесе в духовното небе. И дори там той няма да е доволен от сливане с блестящото сияние брахмаджьоти, защото иска да проникне в най-висшата духовна планета Кш̣алока, Голока Вндвана. С пълното си знание за тази планета, той не се интересува от никоя друга. Както посочва думата мат-бхакта, той е винаги зает с предано служене, най-вече с деветте главни метода на бхакти: слушане, възхвала, помнене, обожание, служене в лотосовите нозе на Бога, молитва, подчинение, приятелство и отдаване на всичко. Човек може да извършва всичките девет дейности или осем от тях, или седем, или поне една и това със сигурност ще го направи съвършен.
Изразът сага-варджита е много важен. Общуването с личности, враждебно настроени към Кш̣а, трябва да се избягва. Срещу Кш̣а са настроени не само атеистите, но и всички, привлечени от плодоносни дейности и умозрителни разсъждения. Затова чистата форма на преданото служене е описана в Бхакти-расмта синдху (1.1.11) по следния начин:
аня̄бхилш̣ит-шӯня
гя̄на-кармдй-анвтам
нукӯлйена кш̣ну-
шӣлана бхактир уттам
В този стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ясно посочва, че ако някой се стреми към чисто предано служене, трябва да се освободи от всякакви материални замърсявания. Трябва да прекрати общуването с личности, отдали се на плодоносни дейности и умозрително философстване. Освободен от това нежелано общуване и от замърсяването на материалните желания, той напълно ще се отдаде на знанието за Кш̣а; това се нарича чисто предано служене. нукӯлася сакалпа пртикӯляся варджанам (Хари-бхакти вилса, 11.676). Човек трябва да мисли и действа за Кш̣а с любов, а не с неприязън. Каса бил враг на Кш̣а. Още от самото раждане на Кш̣а той кроял планове как да го убие и понеже не успявал, винаги мислел за Кш̣а. Докато работел, докато се хранел, докато спял, той бил Кш̣а осъзнат във всяко отношение, но такова Кш̣а съзнание не е благоприятно. Затова, въпреки денонощните мисли за Кш̣а, Камса си остава демон и накрая Кш̣а го убива. Разбира се, всеки, убит от Кш̣а, веднага постига спасение, но това не е целта на чистия предан. Чистият предан не иска дори спасение. Той не желае да се пренесе дори на най-висшата планета – Голока Вндвана. Неговата единствена цел, където и да се намира, е да служи на Кш̣а.
Преданият е приятел на всекиго и тук се казва, че той няма врагове (нирваира). Защо? Установен в Кш̣а съзнание, той знае, че само преданото служене може да ни избави от всички житейски проблеми. Той знае това от личен опит и затова иска да въведе тази религиозно-философска система, Кш̣а съзнание, в човешкото общество. В историята има много примери за предани, рискували живота си, проповядвайки съзнанието за Бога. Предпочитаният пример е Господ Исус Христос. Той е пожертвал живота си за разпространение на Божието съзнание и е бил разпънат на кръст от атеисти. Разбира се, лекомислено е да се смята, че е бил убит. В Индия също има много подобни примери, като хкура Харидса и Прахлда Махрджа. Защо им е такъв риск? Защото те са искали да разпространяват Кш̣а съзнание, а това е трудно. Кш̣а осъзнатият знае, че ако някой страда, то е защото е забравил вечната си връзка с Кш̣а. Затова най-голямата полза, която човек може да принесе на обществото, е да освободи ближните си от всички проблеми на материалното съществуване. По такъв начин един чист предан служи на Бога. Можем да си представим колко милостив е Кш̣а към тези, които му служат и рискуват всичко за него. Няма съмнение, че такива личности ще достигнат най-висшата духовна планета, след като напуснат тялото си.
В заключение: Кш̣а показва на Арджуна вселенската си форма (която е временно проявление), формата на всепоглъщащото време и дори четириръката форма на Виш̣у. Кш̣а е източник на всички тези проявления. Неправилно е да се смята, че Кш̣а е проявление на вселенската вишва-рӯпа или на Виш̣у. Всички форми водят началото си от Кш̣а. Има стотици и хиляди форми на Виш̣у, но за предания от формите на Кш̣а е важна само първоначалната му двуръка форма Шя̄масундара. В Брахма сахит се казва, че привързаните с любов и преданост към формата на Кш̣а Шя̄масундара, винаги го виждат в сърцето си и не виждат нищо друго. И така, важно е да разберем, че формата на Кш̣а е основна и върховна – това е смисълът на тази единайсета глава.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху единадесета глава на Шрӣмад-Бхагавад-гӣт, озаглавена „Вселенската форма“.