ТЕКСТ 54

Кш̣а може да бъде разбран само с метода на всеотдайното предано служене. Той категорично обяснява това в този стих, така че произволните коментатори, опитващи се да разберат Бхагавад-гӣт с метода на размишлението, трябва да знаят, че просто си губят времето. Никой не може да разбере Кш̣а или това как Той се ражда в четириръка форма, а после изведнъж приема двуръка. Тези неща са трудни за разбиране просто с изучаване на Ведите или с философски размишления. Ето защо тук ясно се казва, че никой не може да го види или да проникне в същността на тези въпроси. И все пак хората с голям опит в изучаване на ведическата литература могат да научат за него по много начини. Има редици правила и предписания и ако някой изобщо иска да разбере Кш̣а, би трябвало да следва принципите, изложени в авторитетната литература. Той може да се подложи на строги въздържания в съответствие с тези принципи; например да пости на Джанмш̣амӣ, появата на Кш̣а, както и през двата дни на Екдашӣ (единайсетия ден след новолуние и единайсетия ден след пълнолуние). Що се отнася до благотворителността, ясно е, че тя трябва да се извършва към преданите, които разпространяват философията за Кш̣а, т.е. Кш̣а съзнание по целия свят. Кш̣а съзнание е благословия за човечеството. Бог Чайтаня е оценен от Рӯпа Госвмӣ като най-великодушната личност, защото щедро раздава любовта към Кш̣а, която е много трудно достижима. Така че ако някой даде част от парите си на личности, разпространяващи Кш̣а съзнание, тази благотворителност е най-висшата в света. А ако някой се обръща към Бога в храма така, както е предписано (в храмовете в Индия винаги има някаква статуя, обикновено на Виш̣у или Кш̣а), той получава възможност да напредне чрез това обожание и почит към Върховната Божествена Личност. За начинаещите в преданото служене храмовото обожание е много важно и това се потвърждава в Шветшватара Упаниш̣ад, 6.23:

Този, който има непоколебима преданост към Върховния Бог и е напътстван от духовен учител, в когото вярва също така непоколебимо, може да види Бога чрез откровение. Не можем да разберем Кш̣а с умозрителни размишления. Ако не сме обучени и напътствани от истински духовен учител, не е възможно дори да започнем да разбираме Кш̣а. Думата ту е специално употребена тук, за да подчертае, че други методи не са подходящи; не се препоръчват и няма да донесат успех в разбирането на Кш̣а.

Личностните форми на Кш̣а, двуръката и четириръката, са описани като су-дурдаршам – „много трудни за виждане“. Те са напълно различни от временната вселенска форма, показана на Арджуна. Четириръката форма на Нряа и двуръката форма на Кш̣а са вечни и трансцендентални, а вселенската форма е временна. Думите твад анйена на дш̣а-пӯрвам (текст 47) значат, че никой преди Арджуна не е виждал тази вселенска форма; също загатват, че не е необходимо тя да бъде показвана на преданите. Кш̣а проявява тази форма по молба на Арджуна, така че в бъдеще, когато някой се обяви за инкарнация на Бога, хората биха могли да поискат да им покаже вселенската си форма.

Думата на, употребена няколко пъти в предишния стих, посочва, че удостоверенията за академично образование по ведическа литература не са основание за особена гордост. Необходимо е предано служене на Кш̣а. Само тогава може да се пишат коментари върху Бхагавад-гӣт.

От вселенската си форма Кш̣а преминава в четириръката форма Нряа, а след това в естествената си двуръка форма. Това е доказателство, че както четириръките, така и другите форми, споменати във ведическата литература, са еманации на изначалния двурък Кш̣а; Той е източникът на всички еманации. Кш̣а се различава даже от тези форми, да не говорим за някакво безличностно схващане. Що се отнася до четириръките форми на Кш̣а, дори най-близката до него такава форма (позната като Мах-виш̣у, който лежи в космичния океан и вдишва и издишва безброй вселени), е също експанзия на Върховния Бог. В Брахма сахит (5.48) се казва:

„Маха-виш̣у, в когото влизат безбройните вселени и от когото те отново излизат, докато Той диша, е пълна експанзия на Кш̣а. Затова обожавам Говинда, Кш̣а, причината на всички причини“. Следователно трябва да се обожава личната форма на Кш̣а като Върховната Божествена Личност, вечното блаженство и знание. Той е източникът на всички форми на Виш̣у. Той е източникът на всички инкарнации. Той е и изначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт.

Във ведическата литература (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.1) съществува следното твърдение:

„Отдавам смирените си почитания на Кш̣а, който има трансцендентална форма на блаженство, вечност и знание. Почитам го, защото да се разбере Кш̣а, означава да се разберат Ведите, и следователно Той е върховният духовен учител“. След това се казва: кш̣о ваи парама даиватам – „Кш̣а е Върховната Божествена Личност“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.3). Еко вашӣ сарва-га кш̣а ӣя / еко 'пи сан бахудх йо 'вабхти – „Този Кш̣а е Върховният Бог и е достоен за обожание. Въпреки че е един, Той се проявява в безброй форми и инкарнации“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.21).

В Брахма сахит (5.1) се казва:

„Върховната Божествена Личност е Кш̣а, чието тяло е вечност, знание и блаженство. Той няма начало, защото е началото на всичко. Той е причината на всички причини“.

Във Виш̣у Пура (4.11.4) се казва: ятрватӣра кш̣кхя пара брахма наркти – „Върховната Абсолютна Истина е личност. Неговото име е Кш̣а и понякога Той идва на тази Земя“. В Шрӣмад Бхгаватам също намираме описание на всички инкарнации на Върховната Божествена Личност; в този списък се появява и името на Кш̣а. Но там се казва, че този Кш̣а не е инкарнация на Бога, а е лично изначалният Бог, Върховната Личност (ете чша кал пуса кш̣ас ту бхагавн сваям).

И в Бхагавад-гӣт Бог казва: матта паратара ннят – „Няма нищо по-висше от моята форма като Божествената Личност, Кш̣а“. А също и: ахам дир хи девнм – „Аз съм източникът на всички полубогове“. След като разбира Бхагавад-гӣт от Кш̣а, Арджуна потвърждава това със следните думи: пара брахма пара дхма павитра парама бхавн – „Сега разбирам напълно, че Ти си Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина, убежището на всичко“. Следователно вселенската форма, представена от Кш̣а на Арджуна, не е изначалната форма на Бога. Изначална е формата на Кш̣а. Вселенската форма с хиляди глави и ръце е показана само за да привлече вниманието на тези, които не изпитват любов към Бога.

Вселенската форма не привлича чистите предани, които обичат Бога в разнообразни трансцендентални взаимоотношения. Върховният обменя трансцендентална любов в изначалната си форма на Кш̣а. Затова за Арджуна, приятелски свързан с Кш̣а, формата на вселенско проявление не е привлекателна. Нещо повече, тя е плашеща. Арджуна постоянно е придружавал Кш̣а и е имал трансцендентално зрение; той не е обикновен човек. Затова не е запленен от вселенската форма. Тази форма може да изглежда прекрасна за хора, които искат да се издигнат с плодоносни дейности, но за личности, заети в предано служене, двуръката форма на Кш̣а е най-скъпа.