ТЕКСТ 16
бахир анташ ча бхӯтнм
ачара чарам ева ча
сӯкш̣матвт тад авигйея
дӯра-стха чнтике ча тат
бахи – отвън; анта – отвътре; ча – също; бхӯтнм – на всички живи същества; ачарам – недвижещи се; чарам – движещи се; ева – също; ча – и; сӯкш̣матвт – поради това че е неосезаем; тат – това; авигйеям – непознаваемо; дӯра-стхам – много далеч; ча – също; антике – близо; ча – и; тат – това.
Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, тя не може да бъде видяна или разбрана с материални сетива. Въпреки че е много, много далеч, тя е и много близо до всичко.
От ведическата литература научаваме, че Нряа, Върховната Личност, се намира както вътре във всяко живо същество, така и вън от него. Той присъства и в духовния, и в материалния свят. Въпреки че е много, много далеч, все пак Той е близо до нас. Това са твърдения на ведическата литература. сӣно дӯра враджати шая̄но я̄ти сарвата (Каха Упаниш̣ад, 1.2.21). Той постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство, но ние не разбираме как се наслаждава на съвършенството си. Не можем да виждаме и да разбираме истински с тези материални сетива. Затова във Ведите се казва, че с нашия материален ум и сетива не сме способни да разберем Бога. Но човек, пречистил ума и сетивата си с предано служене в Кш̣а съзнание, може да го вижда постоянно. В Брахма сахит се потвърждава, че преданият, който обича Върховния Бог, може да го вижда непрекъснато. А в Бхагавад-гӣт (11.54) се казва, че Той може да бъде видян и разбран единствено с предано служене. Бхактя̄ тв ананяя̄ шакя.