ТЕКСТ 17

Бог се намира в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Означава ли това, че Той е разделен на части? Не. В действителност Той е единен. Можем да дадем пример със Слънцето. Когато е в зенита си, то стои на определено място. Но ако някой се отдалечи на осем хиляди километра в която и да е посока и попита къде е слънцето, ще му отговорят, че то грее над главата му. Във ведическата литература този пример се дава, за да се покаже, че макар и неделим, Върховният е установен като разделен. Там се казва също, че единният Виш̣у благодарение на всемогъществото си присъства навсякъде, така, както Слънцето се появява на много места за много хора. И въпреки че Върховният Бог поддържа всяко живо същество, Той поглъща всичко по време на унищожението. Това се потвърждава в единайсета глава, в която Бог казва, че е дошъл да унищожи воините, събрани на Курукш̣етра. Той споменава също, че под формата на вечното време, поглъща всичко. Той носи унищожение и гибел за всичко. По време на сътворението дава възможност на всички да се развият от първоначалното си състояние, а по време на унищожението ги поглъща. Ведическите химни потвърждават факта, че Бог е източникът и хранилището на всички живи същества. След сътворението неговото всемогъщество крепи всичко, а след унищожението всичко отново се връща в него. Това са утвържденията на ведическите химни. Ято в имни бхӯтни джянте йена джтни джӣванти ят праянти абхиса-вишанти тад брахма тад виджигя̄сасва (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1).