ТЕКСТ 19

Бог описа накратко тялото, знанието и познаваемото. Това знание включва в себе си три аспекта: познаващия, обекта на познание и процеса на познание. Взети заедно, те са наричани вигя̄на – наука за знанието. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършено знание. Другите са неспособни да го разберат. Монистите казват, че в крайната фаза тези три аспекта стават едно, но преданите не приемат това. Знание и процес на познание означава да разбереш себе си в Кш̣а съзнание. Ние сме ръководени от материално съзнание, но веднага щом го насочим в дейности за Кш̣а и осъзнаем, че Кш̣а е всичко, постигаме истинско знание. С други думи, знанието не е нищо друго, освен един предварителен етап към съвършено разбиране на преданото служене. В петнайсета глава това ще бъде подробно обяснено.

Сега, обобщавайки, можем да разберем, че 6 и 7 стих, от мах-бхӯтни до четан дхти, анализират материалните елементи и някои проявления на признаците на живот. Те се съединяват, за да оформят тялото, полето на дейностите. А стиховете от 8 до 12, от амнитвам до таттва-гя̄нртха-даршанам, описват процеса на знанието, чрез което разбираме двата вида познавачи на полето на дейностите – душата и Свръхдушата. След това стиховете от 13 до 18, които започват с нади мат-парам и продължават до хди сарвася виш̣хитам, описват душата и Върховния Бог, Свръхдушата.

Така тук са описани три предмета: полето на дейността (тялото), процесът на разбиране, душата и Свръхдушата. Специално се подчертава, че само чистите предани на Бога могат да разберат ясно всичко това. За тях Бхагавад-гӣт е особено полезна. Те могат да постигнат най-висшата цел, природата на Върховния Бог, Кш̣а. С други думи, само преданите могат да разберат Бхагавад-гӣт и да постигнат желания резултат.