ТЕКСТ 21
кря-краа-карттве
хету практир учяте
пуруш̣а сукха-дукхн
бхокттве хетур учяте
кря – от следствието; краа – и причината; карттве – на възникването; хету – инструментът; практи – материалната природа; учяте – е казано; пуруш̣а – живото същество; сукха – в щастие; дукхнм – и нещастие; бхокттве – в наслада; хету – инструмента; учяте – се казва.
За природата се казва, че е причина на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.
Различните проявления на тела и сетива при живите същества са дело на материалната природа. Има 8 400 000 различни форми на живот и всички са творения на материалната природа. Те възникват от различните желания за сетивно наслаждение на живото същество, което по този начин си пожелава едно или друго тяло. Поставяно в различни тела, то изпитва различно щастие и нещастие. Материалното щастие или нещастие се дължат на тялото му, а не на самото живо същество. Без съмнение неговото естествено, истинско състояние е състояние на наслаждение. Но поради желанието си да господства над материалната природа, то е в материалния свят. В духовния свят това не съществува. Духовният свят е чист, а в материалния свят всеки упорито се бори, за да осигури различни удоволствия на тялото. Ще е по-ясно, ако се каже, че тялото е резултат от дейностите на сетивата. Сетивата са средства за удовлетворяване на желания. Съвкупността „тяло и инструменти сетива“ се получава от материалната природа и както ще стане ясно в следващия стих, живото същество е благославяно или наказвано с условия на живот според миналите си желания и дейности. В съответствие с желанията и дейностите му материалната природа го поставя да живее при различни обстоятелства. Самото живо същество е причина за определените условия на живот, то е причина за наслажденията и страданията, които го съпътстват. Веднъж попаднало в даден вид тяло, то е под контрола на природата, защото тялото е материя и действа в съответствие със законите на природата. Тогава живото същество е безсилно да промени тези закони. Да предположим, че съществото е поставено в тяло на куче. В тялото на куче то трябва да действа като куче. То не може да действа по друг начин. И ако живото същество бъде поставено в тяло на свиня, то е заставено да яде изпражнения и да действа като свиня. По същия начин, поставено в тяло на полубог, то трябва да действа в съответствие с тялото си. Това е законът на природата. Но във всички случаи Свръхдушата е заедно с индивидуалната душа. Това се обяснява във Ведите (Муака Упаниш̣ад, 3.1.1) по следния начин: дв супар саюдж сакхя. Върховният Бог е толкова милостив към живото същество, че винаги придружава индивидуалната душа и при всички обстоятелства присъства като Свръхдуша, Парамтм.