ТЕКСТ 24
я ева ветти пуруш̣а
практи ча гуаи саха
сарватх вартамно 'пи
на са бхӯйо 'бхиджяте
я – всеки; евам – така; ветти – разбира; пуруш̣ам – живото същество; практим – материалната природа; ча – и; гуаи – гуите на материалната природа; саха – със; сарватх – във всички случаи; вартамна – установен; апи – въпреки; на – никога; са – той; бхӯя – отново; абхиджяте – се ражда.
Този, който разбира философията, отнасяща се до материалната природа, живото същество и взаимодействието между гуите на природата, със сигурност ще постигне освобождение. Той няма да се роди отново тук, независимо от настоящото му положение.
Задълбоченото разбиране на материалната природа, Свръхдушата, индивидуалната душа и взаимоотношенията им прави човек достоен за освобождение и достигане на духовния свят, без необходимост отново да се връща в материалната природа. Това е резултатът от знанието. Целта на знанието е да се разбере ясно, че живото същество е попаднало в това материално съществуване по силата на обстоятелствата. Със собствено усилие и чрез общуване с авторитети, святи личности и духовен учител, то трябва да проумее позицията си и да възстанови духовното си съзнание, Кш̣а съзнание, като разбере Бхагавад-гӣт, както е обяснена от Божествената Личност. Тогава е сигурно, че то никога няма да се върне към материалното съществуване, а ще бъде пренесено в духовния свят за блажен и вечен, изпълнен със знание живот.