ТЕКСТ 17
уттама пуруш̣ас тв аня
парамтметй удхта
йо лока-траям вишя
бибхартй авяя ӣшвара
уттама – най-добрата; пуруш̣а – личност; ту – но; аня – друга; парама – върховното; тм – себе; ити – така; удхта – се казва; я – който; лока – на Вселената; траям – в трите части; вишя – като влиза; бибхарти – поддържа; авяя – неизчерпаем; ӣшвара – Господ.
Освен тях съществува и най-великата личност, Върховната Душа, вечният Бог, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.
Идеята на този текст е много добре обяснена в един стих от Каа Упаниад (2.2.13) и Шветшватара Упаниад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои – обусловени, а други – освободени, съществува Върховната Личност, която е Парамтм. Стихът гласи следното:
нитьо нитнм четанаш четаннм
еко бахӯнм йо видадхти кмн
там тма-стхам йе 'нупашянти дхӣрс
тем шнти шшватӣ нетарем
Смисълът е, че сред всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има едно върховно същество – Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Върховен Бог се намира в сърцето на всекиго като Парамтм. Мъдрецът, който може да го разбере, е способен да постигне съвършен мир; другите не могат.