ТЕКСТ 18
ясмт кш̣арам атӣто 'хам
акш̣ард апи чоттама
ато 'сми локе веде ча
пратхита пуруш̣оттама
ясмт – защото; кш̣арам – към грешащите; атӣта – трансцендентален; ахам – Аз съм; акш̣арт – над непогрешимите; апи – също; ча – и; уттама – най-добрият; ата – следователно; асми – Аз съм; локе – в света; веде – във ведическата литература; ча – и; пратхита – възхваляван; пуруш̣а-уттама – като Върховна Личност.
Тъй като съм трансцендентален – над грешащите и непогрешимите – и тъй като съм най-великият, Аз съм възхваляван в света и във Ведите като Върховната Личност.
Никой не превъзхожда Върховния Бог Кш̣а – нито обусловената, нито освободената душа. Затова Той е най-великата личност. Тук се изяснява, че Бог и живите същества имат своя индивидуалност. Разликата е в това, че живите същества и в обусловено, и в освободено състояние не могат да надхвърлят невъобразимите енергии на Върховната Божествена Личност. Погрешно е да се мисли, че Бог и живите същества са на едно и също ниво или са равни във всяко отношение. Разделението на висши и нисши личности си остава винаги. Думата уттама е много важна. Никой не може да надмине Бога, Върховната Личност.
Думата локе означава „в пауруш̣а гама (смти писанията)“. В речника Нирукти се потвърждава: локяте ведртхо 'нена – „Целта на Ведите е обяснена в смти писанията“.
Бог, Върховната Личност, в локализирания си аспект на Парамтм също е описан във Ведите. Там (Чхндогя Упаниш̣ад, 8.12.3) откриваме следния стих: твад еш̣а сампрасдо 'смч чхарӣрт самуттхя пара джьоти-рӯпа сампадя свена рӯпебхиниш̣падяте са уттама пуруш̣а – „Отделяйки се от тялото, Свръхдушата влиза в безличностното брахмаджьоти, където в собствена форма остава в духовната си индивидуалност. Този Висш Дух се нарича Върховна Личност“. Това означава, че Върховната Личност излъчва и разпространява духовното си сияние, което е основната първична светлина. Тази Върховна Личност има и локализиран аспект, Парамтм. Когато се появява като Вя̄садева, сина на Сатяватӣ и Паршара, Той разяснява ведическото знание.