ТЕКСТ 8
шарӣра яд авпноти
яч чпй уткрматӣшвара
гхӣтваитни сая̄ти
вюр гандхн ившая̄т
шарӣрам – тялото; ят – както; авпноти – получава; ят – както; ча апи – също; уткрмати – изоставя; ӣшвара – господарят на тялото; гхӣтв – като взема; етни – всички тези; сая̄ти – си отива; вю – въздухът; гандхн – мирише; ива – както; шая̄т – от източника им.
В материалния свят живото същество пренася своите представи за живота от тяло в тяло, както въздухът носи различни аромати. То получава определен вид тяло и отново го напуска, за да получи друго.
Тук живото същество е описано като ӣшвара, господар на собственото си тяло. Ако иска, може да го смени с по-висше тяло и ако иска, може да премине в по-нисша форма на живот. Налице е малка независимост. Измененията, които тялото претърпява, зависят от живото същество. По време на смъртта оформеното от него съзнание ще го заведе в следващия вид тяло. Ако е оформило съзнанието си като това на котка или куче, със сигурност ще смени тялото си с кучешко или котешко. Ако е насочило съзнанието си към божествени качества, ще приеме формата на полубог и ако е в Кш̣а съзнание, ще се пренесе на Кш̣алока, в духовния свят, и ще общува с Кш̣а. Твърдението, че с унищожението на тялото всичко свършва, не е вярно. Индивидуалната душа преминава от тяло в тяло и сегашните ѝ дейности са основа за формиране на следващото ѝ тяло. Човек получава ново тяло в зависимост от кармата си и трябва да напусне старото в точно определено време. Тук се казва, че финото тяло носи зачатието на новото тяло и го развива в следващия живот. Този процес на преселение от тяло в тяло и на мъчително пребиваване в тялото, се нарича карш̣ати, борба за съществуване.