ТЕКСТ 7

В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сантана. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Рма, Нсихадева, Виш̣у-мӯрти и господстващите на Ваикуха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гуи на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.

Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахм, Господ Шива и дори Виш̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гуата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гуата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гуата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Мдхяндиняна шрути се дава следната информация: са в еш̣а брахма-ниш̣ха ида шарӣра мартям атисджя брахмбхисампадя брахма пашяти брахма шоти брахмааиведа сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бхгаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣ сарве ваикуха-мӯртая) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.

Думите мамаивша („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сантана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятх дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.