ТЕКСТ 19
тн аха двиш̣ата крӯрн
сасреш̣у нардхамн
кш̣ипмй аджасрам ашубхн
сурӣш̣в ева йониш̣у
тн – тези; ахам – Аз; двиш̣ата – завистливи; крӯрн – злонамерени; сасреш̣у – в океана на материалното съществуване; нара-адхамн – най-нисшите сред хората; кш̣ипми – поставям; аджасрам – постоянно; ашубхн – неблагоприятни; сурӣш̣у – демонични; ева – несъмнено; йониш̣у – в утробите.
Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.
В този стих ясно се посочва, че една индивидуална душа попада в определено тяло по изключителната върховна воля. Демоничната личност може да отрича върховенството на Бога и наистина може да прави каквото си иска, но следващото ѝ раждане ще зависи от решението на Върховната Божествена Личност, а не от самата нея. В Шрӣмад Бхгаватам, Трета песен, се казва, че след смъртта индивидуалната душа е поставяна в утробата на нова майка, където получава ново тяло, определено от висша сила. Затова в материалния свят откриваме толкова много форми на живот – бозайници, насекоми, хора и т.н. Цялото това разнообразие е оформено от висшата сила; то не е възникнало случайно. Що се отнася до демоните, тук ясно се казва, че те са поставяни отново и отново в утробите на демонични майки и така продължават да бъдат завистливи, най-нисши сред хората. Смята се, че личностите с такава демонична природа винаги са изпълнени с похот и омраза, винаги са готови да прибегнат до насилие и имат нечисти навици. Към демоничните форми на живот се отнасят и редица диви племена, ловуващи в джунглата.