ТЕКСТ 8

Демоните смятат, че целият свят е фантасмагория. Няма причина, няма следствие, няма повелител, няма цел – всичко е нереално. Те твърдят, че това космично проявление възниква от случайни материални действия и последици. Те не приемат, че светът е създаден от Бога с определена цел. Според тяхната концепция той е възникнал от само себе си и няма никакви основания да се вярва, че зад него стои някакъв Бог. Няма разлика между дух и материя и не съществува Върховен Дух. Няма нищо освен материя и целият космос е купчина невежество. Всичко е пустота и всяко проявление е плод на несъвършеното ни възприятие. Те приемат за даденост, че цялото световно разнообразие е проявление на невежество, създадено като насън и в действителност несъществуващо. Но въпреки твърдението им, че животът е сън, демоните много умело се наслаждават на този сън. Така вместо да търсят знание те все повече и повече потъват в страната на сънищата си. Те стигат до заключението, че както едно дете е резултат от сексуалното общуване между мъжа и жената, така и този свят е роден без никаква душа. Според тях живите същества са създадени само чрез съединението на материални елементи и за съществуването на душа и дума не може да става. Както някои живи същества се появяват от потта или от мъртвото тяло без никаква причина, така и живият свят е произлязъл от материални комбинации на космичното проявление. Материалната природа е причината на това проявление и друга причина не съществува. Те не вярват на думите на Кш̣а в Бхагавад-гӣт: мая̄дхякш̣еа практи сӯяте са-чарчарам – „По моята воля се движи целият материален свят“. Казано другояче, демоните нямат вярна представа за сътворението на света; всеки си измисля някаква собствена теория. За тях всички тълкувания на писанията са еднакво добри, защото те не вярват в общоприетото разбиране на свещените писания.