ТЕКСТ 22
ят ту ктсна-вад екасмин
крйе сактам ахаитукам
ататтвртха-вад алпа ча
тат тмасам удхтам
ят – това, което; ту – но; ктсна-ват – като всичко; екасмин – в едно; крйе – работа; сактам – привързан; ахаитукам – без причина; ататтва-артха-ват – без знание за реалността; алпам – много оскъдно; ча – и; тат – това; тмасам – в гуата на мрака; удхтам – се казва.
А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гуата на мрака.
„Знанието“ на обикновения човек е винаги в гуата на мрака, на невежеството, защото всяко живо същество в обусловения живот се ражда в гуата на невежеството. Този, който не развива знание с помощта на авторитети или на наставленията от писанията, притежава знание в рамките на тялото си. Той не е загрижен да действа в съответствие с писанията. За него Бог са парите, а знание означава удовлетворяване на телесните нужди. Такова знание няма връзка с Абсолютната Истина. То в известна степен е като знанието на обикновените животни, т.е. знание за ядене, спане, самозащита и съвкупление. Това знание се описва тук като продукт на гуата на мрака. С други думи: знание за душата отвъд това тяло е в гуата на доброто; знание, което създава множество теории и учения посредством светска логика и хипотези, е продукт на гуата на страстта; и знание, отнасящо се само до грижите за удобство на тялото, е в проявлението на невежеството.