ТЕКСТ 48

В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гуи на природата. Дори един брхмаа трябва да извършва жертвоприношения, при които се налага убийство на животни. Един кш̣атрия, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите си или да търгува на черния пазар. Тези неща са необходимост; не могат да се избегнат. Ако един шӯдра служи на лош господар, трябва да изпълнява заповедите му, дори да са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да следва предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.

Тук е даден прекрасен пример. Огънят е чист, но край него има дим. Димът обаче не го прави нечист. Макар и с дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако някой предпочита да изостави работата на кш̣атрия и да се заеме със занятието на брхмаа, никак не е сигурно, че и в занятието на един брхмаа няма неприятни задължения. Заключението е, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение примерът с огъня и дима е много подходящ. Когато през зимата извадим камък от огъня, димът дразни очите и други части на тялото, но независимо от неприятните условия, огънят трябва да се използва. По същия начин не бива да се изоставя собственото занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало да използва професионалния си дълг, за да служи на Бога в Кш̣а съзнание. Това е съвършената позиция. Ако определена професия се упражнява за удовлетворение на Върховния Бог, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с предано служене, човек вижда ясно аза вътре в себе си и това е себепознание.