ТЕКСТ 49
асакта-буддхи сарватра
джиттм вигата-спха
наиш̣кармя-сиддхи парам
сання̄сендхигаччхати
асакта-буддхи – с непривързана интелигентност; сарватра – навсякъде; джита-тм – с контрол над ума; вигата-спха – без материални желания; наиш̣кармя-сиддхим – съвършенството на свобода от последици; парамм – върховен; сання̄сена – чрез отречение от света; адхигаччхати – се постига.
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
Истинско отречение означава да приемаш себе си за неразделно свързана с Върховния Бог частица; и затова да нямаш право да се наслаждаваш на резултатите от работата си – Върховният Бог трябва да се наслаждава на тези резултати. Това всъщност е Кш̣а съзнание. Този, който действа в Кш̣а съзнание, е истински сання̄сӣ – личност на жизненото стъпало на отречение от света. С такова мислене човек е удовлетворен, защото действа за Върховния. Той не е привързан към нищо материално и свиква да не се наслаждава на нищо извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Бога. Предполага се, че един сання̄сӣ е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки в Кш̣а съзнание естествено постига това съвършенство, без дори да приема т.нар. обет за отречение. Това състояние на ума се нарича йогрӯха, съвършеното ниво на йога. Както се потвърждава в трета глава, яс тв тма-ратир ева ся̄т – себеудовлетвореният не се страхува от последиците на дейността си.