ТЕКСТ 59
яд ахакрам шритя
на йотся ити манясе
митхяиш̣а вявасяс те
практис тв нийокш̣яти
ят – ако; ахакрам – от фалшиво его; шритя – като се подслони; на йотсйе – аз няма да се сражавам; ити – така; манясе – ти мислиш; митхя̄ еш̣а – всичко това е фалшиво; вявася – решителност; те – твоя; практи – материалната природа; твм – ти; нийокш̣яти – ще ангажираш.
Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.
Арджуна е воин, кш̣атрия, по рождение; природният му дълг е да се сражава. Но поради фалшивото его той се страхува, че когато убие своя учител, своя дядо и приятелите си, ще си навлече греховни последици. Всъщност той се смята за господар на действията си, като че ли сам определя добрите и лошите резултати от тази дейност. Арджуна забравя, че Бог, Върховната Личност, е там и му нарежда да се сражава. Това е забравата на обусловената душа. Върховната Личност дава наставления кое е добро и кое е лошо и просто трябва да се действа в Кш̣а съзнание, за да се постигне съвършенство в живота. Никой не знае съдбата си така, както я знае Върховният Бог; тоест най-добрият начин за действие е под ръководство на Върховния. Никой не трябва да пренебрегва заповедта на Бога или на неговия представител – духовния учител. Човек би трябвало без колебание да изпълнява заповедта на Върховната Божествена Личност – това ще го спаси при всички обстоятелства.