ТЕКСТ 10
там увча хш̣ӣкеша
прахасанн ива бхрата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам ида вача
там – на него; увча – каза; хш̣ӣкеша – господарят на сетивата, Кш̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бхрата – о, Дхтарш̣ра, потомъко на Бхарата; сенайо – на армиите; убхайо – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вача – думи.
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кш̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
Разговорът бил между двама близки приятели – Хш̣ӣкеша и Гукеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кш̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣт не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.