ТЕКСТ 28
авяктдӣни бхӯтни
вякта-мадхни бхрата
авякта-нидханнй ева
татра к паридеван
авякта-дӣни – в началото непроявени; бхӯтни – сътворените; вякта – проявени; мадхни – в средата; бхрата – о, потомъко на Бхарата; авякта – непроявени; нидханни – когато загинат; ева – е така; татра – следователно; к – каква; паридеван – скръб.
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
Има две категории философи – едните вярват в съществуването на душата, другите не вярват, но и в двата случая няма причина за скръб. Последователите на ведическата мъдрост наричат невярващите в съществуването на душата атеисти. Но дори чисто теоретично да приемем гледната точка на атеистите, пак няма за какво да скърбим. Отделно от самостоятелното съществуване на душата, материалните елементи са непроявени преди творението. От това фино, непроявено състояние, те преминават в проявено, както от етера се поражда въздух, от въздуха – огън, от огъня – вода и от водата – земя. Земята поражда многообразие от проявления. Да вземем за пример един голям небостъргач, проявен от елемента земя. Когато той се разруши, проявеното преминава в непроявено и в крайния стадий остава под формата на атоми. Законът за запазване на енергията действа винаги, но с течение на времето нещата са проявени и непроявени – това е разликата. Защо да се скърби, когато нещата съществуват или в проявено, или в непроявено състояние? Дори и в непроявено състояние те не се губят. Както в началото, така и в края, всички елементи съществуват в непроявено състояние, а са проявени само в междинния стадий; от материална гледна точка в това няма никаква разлика.
Ако приемаме ведическото заключение на Бхагавад-гӣт, че с течение на времето материалните тела загиват (антаванта име дех), а душата е вечна (нитясьокт шарӣриа), трябва винаги да помним, че тялото е подобно на дреха. Защо да скърбим за смяната на старата дреха с нова? По отношение на вечната душа съществуването на материалното тяло е нещо нереално, то прилича на сън. Насън можем да летим в небето или да седим в царска колесница, но когато се събудим, виждаме, че не сме нито на небето, нито в колесница. Ведическата мъдрост поощрява себепознанието именно поради несъществуването на материалното тяло. И така, независимо дали човек вярва, или не вярва в съществуването на душата, не е нужно да скърби за загубата на тялото.