ТЕКСТ 27
джтася хи дхруво мтюр
дхрува джанма мтася ча
тасмд апарихрйе 'ртхе
на тва шочитум архаси
джтася – за родения; хи – несъмнено; дхрува – факт; мтю – смърт; дхрувам – това също е факт; джанма – раждане; мтася – от умрелия; ча – също; тасмт – следователно; апарихрйе – за неизбежното; артхе – всъщност; на – не; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
Дейностите на човек предопределят следващото му раждане. След като завърши поредния етап от дейности, той трябва да срещне смъртта, за да се роди отново и да започне нов етап. Така се върти в безкраен цикъл на раждане и смърт без надежда за освобождение. Този кръговрат не оправдава войните и ненужното избиване на хора и животни. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване реда и законността в човешкото общество.
По волята на Върховния сражението при Курукш̣етра е било неизбежно, а да се сражава за справедлива кауза, е дълг на всеки кш̣атрия. Защо Арджуна се плаши от смъртта и оплаква роднините си, щом изпълнява дълга си? Той не нарушава закона и не извършва грях, от чиито последствия толкова се страхува. Дори да не изпълни дълга си, пак не би могъл да предотврати смъртта на своите роднини, а грешният избор би го довел до падение.