ТЕКСТ 47
кармай евдхикрас те
м пхалеу кадчана
м карма-пхала-хетур бхӯр
м те саго ’ств акармаи
кармаи – на предписаните задължения; ева – несъмнено; адхикра – правото; те – на теб; м – никога; пхалеу – на плодовете; кадчана – по всяко време; м – никога; карма-пхала – от резултата на работата; хету – причина; бхӯ – става; м – никога; те – на теб; сага – привързаност; асту – трябва да си; акармаи – в неизпълнение на предписаните задължения.
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб, и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
В този стих се обсъждат три въпроса: предписаните задължения, своеволните действия и бездействието. Предписаните задължения са дейности в съответствие с гуите на материалната природа, под чието влияние се намира човек. Своеволните действия са тези, които се извършват без висше одобрение, а бездействие означава неизпълнение на предписания дълг. Бог съветва Арджуна да не бездейства, а да изпълнява предписания си дълг без привързаност към резултата. Който е привързан към плодовете на труда си, също е причина за действието и поради това се наслаждава или страда от последиците на дейността.
Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три категории: ежедневна дейност, дейност в непредвидени обстоятелства и дейност, породена от желанията ни. Ежедневната дейност, извършвана като дълг в съответствие с предписанията, без стремеж към резултата, е дейност в гуата на доброто. Работата заради резултата е причина за робството ни в този свят; тя е неблагоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действа без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията без съмнение ни извежда на пътя на освобождението.
Бог съветва Арджуна да се сражава от чувство за дълг без привързаност към резултата. Нежеланието му да участва в битката също е вид привързаност, която никога не води по пътя към спасението. Всяка материална привързаност – позитивна или негативна – е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение е да изпълни дълга си, като участва в битката.