ТЕКСТ 46
вн артха уда-пне
сарвата самплутодаке
твн сарвеш̣у ведеш̣у
брхмаася виджната
вн – всичко това; артха – е предназначено; уда-пне – в кладенец с вода; сарвата – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; твн – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; брхмаася – за този, който познава Върховния Брахман; виджната – който е в пълно знание.
Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣт (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кш̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кш̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кш̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣт (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кш̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бхгаватам (3.33.7):
ахо бата шва-пачо 'то гарӣн
ядж-джихвгре вартате нма тубхям
тепус тапас те джухуву саснур р
брахмнӯчур нма ганти йе те
„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чала (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред ряните“.
Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веднта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Пракшнанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веднта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кш̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд“. В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веднта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веднта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веднта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кш̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.