ТЕКСТ 51
карма-джа буддхи юкт хи
пхала тяктв манӣш̣иа
джанма-бандха-винирмукт
пада гаччхантй анмаям
карма-джам – дължащо се на кармични дейности; буддхи юкт – като е зает в предано служене; хи – сигурно; пхалам – резултати; тяктв – изоставяйки; манӣш̣иа – велики мъдреци или предани; джанма-бандха – от робството на раждане и смърт; винирмукт – освободен; падам – състояние; гаччханти – те достигат; анмаям – без страдания.
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
Освободените живи същества живеят в свят без материални страдания. В Бхгаватам (10.14.58) се казва:
самшрит йе пада-паллава-плава
махат-пада пуя-яшо мурре
бхавмбудхир ватса-пада пара пада
пада пада яд випад на теш̣м
„За приелия подслон в лотосовите нозе на Бога, убежището на Вселената, известен като Мукунда (даряващ мукти), океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Той достига пара падам – мястото, където няма материални страдания, Ваикуха. Това е неговата цел, а не светът, в който на всяка крачка дебнат опасности“.
От невежество човек не разбира, че този материален свят е злочесто място, където навсякъде дебнат опасности. Само от невежество неразумните хора опитват да се приспособят към ситуацията с помощта на плодоносни дейности, надявайки се това да ги направи щастливи. Те не знаят, че никъде във Вселената и в нито едно материално тяло не могат да живеят без страдания. Страданията в живота – раждането, смъртта, старостта и болестите – съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинското си положение като вечен слуга на Бога и осъзнава позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене. Той получава правото да влезе в царството Ваикуха, където няма материално страдание, нито смърт, нито влияние на времето. Да се осъзнае органично присъщото положение на живото същество, означава да се осъзнае висшето положение на Бога. Ако погрешно счита, че живото същество и Бога са тъждествени, човек остава в мрака и не е способен да служи предано. Той самият се опитва да стане Бог и така навлиза в кръговрата на раждането и смъртта. Но всеки, който разбере, че предназначението му е да служи, поема пътя на предаността и достига Ваикуха-лока. Преданото служене на Бога се нарича карма йога или буддхи йога.