No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 55

шрӣ-бхагавн увча
праджахти яд кмн
сарвн пртха мано-гатн
тманй евтман туш̣а
стхита-прагяс тадочяте

шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; праджахти – изоставя; яд – когато; кмн – желания за сетивно наслаждение; сарвн – от всички видове; пртха – о, сине на Птх; мана-гатн – от умствени измислици; тмани – в чисто състояние на душата; ева – със сигурност; тман – с пречистен ум; туш̣а – удовлетворен; стхита-прагя – трансцендентално установен; тад – в това време; учяте – се казва.

Върховната Божествена Личност каза: О, Пртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.

Бхгаватам утвърждава, че този, който е изцяло посветен на Кш̣а съзнание, предано служене на Бога, притежава всички добри качества на великите мъдреци. Докато човек, далеч от това трансцендентално равнище, не притежава добри качества, защото е воден от измислиците на своя ум. Затова тук се казва, че човек трябва да се избави от блуждаещите в ума желания за сетивно наслаждение. Тези желания не могат просто да бъдат потиснати. Но с дейност в Кш̣а съзнание сетивните желания намаляват от само себе си, без допълнителни усилия. Затова трябва решително да се посветим на Кш̣а съзнание и преданото служене ще ни помогне да достигнем трансцендентално ниво. Високо издигнатата личност намира удовлетворение в себе си, осъзнавайки се като вечен слуга на Върховния Бог. Тя няма сетивни желания, плод на дребнав материализъм. Напротив, винаги е щастлива в естественото си положение на вечен слуга на Върховния.

« Previous Next »