ТЕКСТ 56
дукхеш̣в анудвигна-ман
сукхеш̣у вигата-спха
вӣта-рга-бхая-кродха
стхита-дхӣр мунир учяте
дукхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-ман – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спха – без да се интересува; вӣта – освободен от; рга – привързаност; бхая – страх; кродха – и гняв; стхита-дхӣ – чийто ум е устойчив; муни – мъдрец; учяте – се нарича.
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. Нсв ш̣ир яся мата на бхиннам (Махбхрата, Вана-парва, 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кш̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан прашнта-нишеш̣а-мано-ратхнтара (Стотра ратна, 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кш̣а, Всудева, е всичко (всудева сарвам ити са махтм су-дурлабха). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кш̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кш̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кш̣а е категорична.