ТЕКСТ 6
на чаитад видма катаран но гарӣйо
яд в джайема яди в но джайею
н ева хатв на джиджӣвиш̣мас
те 'вастхит прамукхе дхртарш̣р
на – нито; ча – също; етат – това; видма – знаем; катарат – кое; на – за нас; гарӣя – по-добре; ят в – дали; джайема – можем да победим; яди – ако; в – или; на – нас; джайею – те победят; н – които; ева – несъмнено; хатв – чрез убиване; на – никога; джиджӣвиш̣ма – бихме искали да живеем; те – всички те; авастхит – се намират; прамукхе – в предната позиция; дхртарш̣р – синовете на Дхтарш̣ра.
Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхтарш̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
Арджуна не знае какво да прави: да се сражава с риск да извърши ненужно насилие, макар това да е дълг на всеки кш̣атрия, или да се оттегли от бойното поле и да живее от милостиня. Ако не победи врага, просията ще бъде единственото му средство за съществуване. При все това той не е сигурен в победата, защото всяка една от страните може да спечели. Дори да победи – а каузата му е справедлива – ако синовете на Дхтарш̣ра загинат в битката, ще му бъде много трудно да живее в тяхно отсъствие. И победата пак се превръща в поражение. Всички доводи на Арджуна определено доказват, че той е не само велик предан на Бога, но и просветлен човек, който съвършено контролира ума и сетивата си. Желанието му да живее от подаяния, макар и роден в царско семейство, е друг белег за непривързаност. Той бил наистина добродетелен, видно от качествата и вярата му в наставленията на Шрӣ Кш̣а, неговият духовен учител. В заключение – Арджуна бил напълно достоен за освобождение. Без контрол над сетивата не може да се достигне нивото на познанието, а без познание и преданост – няма освобождение. Освен забележителните си материални способности, Арджуна притежава и всички тези достойнства.