No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

яс тв тма-ратир ева сд
тма-тпташ ча мнава
тманй ева ча сантуш̣ас
тася кря на видяте

я – човек, който; ту – но; тма-рати – намира удоволствие в себето; ева – несъмнено; ст – остава; тма-тпта – себеосъзнат; ча – и; мнава – човек; тмани – в себе си; ева – само; ча – и; сантуш̣а – напълно удовлетворен; тася – неговия; крям – дълг; на – не; видяте – съществува.

Но за този, който намира радост в себето; посветил е живота си на себепознание и е себеудовлетворен – за него не съществуват задължения.

Една напълно Кш̣а осъзната личност, удовлетворена от дейностите си в Кш̣а съзнание, няма повече задължения. С Кш̣а съзнание човек веднага се очиства от цялото вътрешно неблагочестие – резултат, който иначе се постига след изпълнението на хиляди жертвоприношения. С това пречистване той става напълно уверен във вечните си отношения с Върховния. Така, по милостта на Бога, за него е очевидно в какво се състои дългът му и вече не се налага да следва предписанията на Ведите. Такава личност престава да се интересува от материални удоволствия като вино, жени и други подобни увлечения.

« Previous Next »