ТЕКСТ 37
шрӣ-бхагавн увча
кма еш̣а кродха еш̣а
раджо-гуа-самудбхава
махшано мах-ппм
виддхй енам иха ваириам
шри-бхагавн увча – Божествената Личност каза; кма – похот; еш̣а – това; кродха – гняв; еш̣а – това; раджа-гуа – гуата на страстта; самудбхава – родени от; мах-ашана – всепоглъщащия; мах-ппм – много греховен; виддхи – знай; енам – това; иха – в материалния свят; ваириам – най-големият враг.
Върховният Бог каза: Единствено похотта, о, Арджуна, родена от досега с гуата на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.
Когато живото същество попадне в материалното творение, вечната му любов към Кш̣а се превръща в похот при досега с гуата на страстта. С други думи, любовта ни към Бога се превръща в похот, както прясното мляко става кисело, когато се смеси с тамаринд. И ако похотта не бъде удовлетворена, се ражда гневът; от гнева възниква илюзията, а илюзията продължава материалното съществуване. Ето защо похотта е най-големият враг на живото същество и единствено тя кара чистото живо същество да остава в плен на материалния свят. Гневът с всичките му последствия е проява на гуата на невежеството. Затова, ако гуата на страстта, вместо да деградира до гуата на невежеството, се издигне до гуата на доброто чрез предписания начин на живот и действие, човек може да развие привързаност към духовното и да се спаси от разрушителното влияние на гнева.
Върховната Божествена Личност се разпространява в множество форми, за да увеличи вечно нарастващото си духовно блаженство; и живите същества са частици, неразделно свързани с това блаженство. Те притежават и частична независимост, но когато злоупотребят с нея, желанието им за служене се превръща в склонност към сетивно наслаждение и те попадат под властта на похотта. Това материално творение е създадено от Бога, за да даде възможност на обусловените души да задоволяват похотливите си наклонности; и когато напълно се объркат от продължителни похотливи дейности, живите същества започват да се питат какво е истинското им положение.
Веднта сӯтра започва с това запитване. Там се казва: атхто брахма-джигс – човек трябва да се интересува от Върховния. В Шрӣмад Бхгаватам Върховният е определен като джанмдй ася ято 'нвад итараташ ча – „Източникът на всичко е Върховният Брахман“. Следователно източник на похотта също е Върховният. Ако похотта се превърне в любов към Бога, в Кш̣а съзнание, или с други думи – всички желания се свържат с Кш̣а, тогава и тези желания, и гневът ще бъдат одухотворени. Ханумн, велик слуга на Бог Рма, дава воля на гнева си, като изгаря златния град на Рваа и по този начин става най-добрият предан на Бога. Също и тук, в Бхагавад-гӣт, Арджуна е съветван да насочи гнева си срещу противника, за да удовлетвори Бога. Ето как гневът и похотта в Кш̣а съзнание стават наши приятели, вместо наши врагове.