ТЕКСТ 36
арджуна увча
атха кена праюкто 'я
ппа чарати пӯруш̣а
аниччханн апи врш̣ея
балд ива нийоджита
арджуна увча – Арджуна каза; атха – тогава; кена – от какво; праюкта – подтикван; аям – човек; ппам – грехове; чарати – извършва; пӯруш̣а – човек; аниччхан – без да желае; апи – въпреки че; врш̣ея – о, потомъко на Вш̣и; балт – със сила; ива – сякаш; нийоджита – зает.
Арджуна каза: О, потомъко на Вш̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?
Живото същество, като частица, неразделно свързана с Бога, е изначално духовно, чисто и свободно от материалните замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете в материалния свят. Но след като влезе в контакт с материалната енергия, то, без да се колебае, извършва всякакви грехове, често дори против волята си. Така че въпросът на Арджуна за противоестествената склонност на живите същества, е жизненоважен. Понякога живото същество не желае да върши грехове, но бива принудено да прави това. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас; те имат друга причина, както обяснява Кш̣а в следващия стих.