ТЕКСТ 5
на хи кашчит кш̣аам апи
джту тиш̣хатй акарма-кт
кряте хй аваша карма
сарва практи-джаир гуаи
на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣аам – миг; апи – също; джту – във всеки момент; тиш̣хати – остава; акарма-кт – без да прави нищо; кряте – принуден да прави; хи – несъмнено; аваша – безпомощно; карма – работа; сарва – всички; практи-джаи – родени от проявленията на материалната природа; гуаи – от качествата.
Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гуите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.
Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кш̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от шстрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кш̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17):
тяктв сва-дхарма чарамбуджа харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква вбхадрам абхӯд амуш̣я ки
ко вртха пто 'бхаджат сва-дхармата
„Ако някой се посвети на Кш̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на шстрите, но не е Кш̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кш̣а съзнание. Затова саннса или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кш̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.