ТЕКСТ 1

Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣт, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣт, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кш̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.

В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасвн. В Брахма сахит (5.52) се казва:

„Покланям се – казва Брахм – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кш̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля“.

Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасвн е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кш̣а; Бог Кш̣а прави Вивасвн свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣт. Така че Гӣт не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.

В Махбхрата (Шнти-парва, 348.51 – 52) за произхода на Гӣт се казва следното:

„В началото на Трет юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасвн на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Махрджа Икш̣вку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Рмачандра“. Следователно Бхагавад-гӣт съществува в човешкото общество от времето на Махрджа Икш̣вку.

В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали юга, която продължава 432   000 години. Преди това е била Двпара юга (800   000 години), а преди нея – Трет юга (1   200   000 години). Тоест преди около 2   005   000 години Ману разказва Бхагавад-гӣт на своя ученик и син Махрджа Икш̣вку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305   300   000 години, от които 120   400   000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣт е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасвн, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣт съществува най-малко отпреди 120   400   000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣт според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кш̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасвн, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-ваша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣт е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣт да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣт посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣт. Ето защо Бхагавад-гӣт трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣вку.