ТЕКСТ 33
шрея̄н дравя-мая̄д ягя̄дж
гя̄на-ягя паран-тапа
сарва кармкхила пртха
гя̄не парисампяте
шрея̄н – по-добро; дравя-мая̄т – материални притежания; ягя̄т – от жертвата; гя̄на-ягя – жертва в знание; парам-тапа – о, покорителю на врага; сарвам – всички; карма – дейности; акхилам – изцяло; пртха – о, сине на Птх; гя̄не – в знание; парисампяте – завършват.
О, покорителю на враговете, жертвоприношението, извършено в знание, е по-добро от просто принесените в жертва материални притежания. Но накрая, о, сине на Птх, всички жертвени дейности водят до трансцендентално знание.
Целта на жертвоприношенията е да се постигне съвършено знание, освобождение от материалните страдания и най-накрая трансцендентално любовно служене на Върховния Бог (Кш̣а съзнание). Но във всяко жертвоприношение се съдържа някаква тайна и тя трябва да бъде разучена. Жертвоприношенията могат да приемат различни форми в зависимост от вярата на изпълнителя. Когато нечия вяра се основава на духовно знание, извършителят на това жертвоприношение превъзхожда тези, които просто жертват материалните си притежания, защото без знание жертвоприношението остава на материално равнище и не принася духовна полза. Истинното знание достига своя връх в Кш̣а съзнание, висшата форма на трансценденталност. Извършвани без знание, жертвоприношенията са просто материални дейности. Издигнати на трансцендентално ниво, тези дейности се превръщат в духовни. В зависимост от разликата в съзнанието жертвените дейности са наричани карма-ка (дейности заради резултата), или гя̄на-ка (знание в търсене на истината). По-добре е, когато целта е знание.