ТЕКСТ 9

Идването на Бога от духовната му обител вече беше обяснено в шести стих. Ако разберем истината за появата на Божествената Личност, ще се освободим от материалното робство и ще се завърнем в царството на Бога веднага след като напуснем сегашното си материално тяло. Това освобождение от материалния плен не е лесно за живото същество. Имперсоналистите и йогӣте го постигат с цената на огромни усилия, и то след много, много раждания. Дори тогава постигнатото от тях освобождение – сливане с безличностното брахмаджьоти на Бога – е частично и носи риска от връщане в материалния свят. Но преданият просто чрез осъзнаване на трансценденталната природа на тялото и дейностите на Бога достига обителта му и не рискува връщане в материалния свят. В Брахма сахит (5.33) се казва, че Бог има безброй форми и въплъщения: адваитам ачютам андим ананта-рӯпам. И с множеството си трансцендентални форми Той остава една и съща Върховна Божествена Личност. Човек трябва да проумее тази истина, въпреки че тя е непостижима за материалистичните учени и философи. Във Ведите (Пуруа-бодхинӣ Упаниад) се казва:

„Върховната Божествена Личност с безбройните си трансцендентални форми е във вечни взаимоотношения със своите чисти предани“. Това ведическо твърдение е подкрепено лично от Бога в цитирания стих на Гӣт. Този, който приема тази истина въз основа на авторитета на Ведите и на Върховната Божествена Личност и не пропилява времето си във философски търсения, се освобождава от материалния плен и достига висше съвършенство. Просто като повярва в тази истина, човек несъмнено постига освобождение. Ведическият израз тат твам аси важи тук с пълна сила. Всеки, който осъзнава, че Бог Ка е Върховният, или се обръща към него с думите: „Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност“, в един миг постига освобождение и впоследствие трансцендентално общуване с Ка. С други думи, този чист предан на Бога достига съвършенство и това се потвърждава във Ведите:

„Човек може да постигне съвършенството на освобождение от раждането и смъртта, като опознае Върховната Божествена Личност. Друг начин за постигане на това съвършенство не съществува“ (Шветшватара Упаниад, 3.8). Твърдението, че няма друг начин, означава следното: ако човек не разбира, че Ка е Върховната Божествена Личност, несъмнено е в гуата на невежеството и не може да постигне освобождение, като, образно казано, ближе стъклото на буркана с мед, т.е. като интерпретира Бхагавад-гӣт от позицията на своята светска ерудиция. Подобни философи сигурно притежават голям авторитет в материалния свят, но това далеч не им гарантира освобождение. Такива горделиви учени ще трябва да чакат безпричинната милост на някой предан на Бога. В заключение – би трябвало да развиваме Ка съзнание с вяра и знание и по този начин да постигнем съвършенство.