ТЕКСТ 9
джанма карма ча ме дивям
ева йо ветти таттвата
тяктв деха пунар джанма
наити мм ети со 'рджуна
джанма – раждане; карма – дейност; ча – също; ме – моята; дивям – трансцендентални; евам – така; я – всеки, който; ветти – знае; таттвата – в действителност; тяктв – като напуска; дехам – това тяло; пуна – отново; джанма – раждане; на – никога; ети – постига; мм – до мен; ети – постига; са – той; арджуна – Арджуна.
Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна.
Идването на Бога от духовната му обител вече беше обяснено в шести стих. Ако разберем истината за появата на Божествената Личност, ще се освободим от материалното робство и ще се завърнем в царството на Бога веднага след като напуснем сегашното си материално тяло. Това освобождение от материалния плен не е лесно за живото същество. Имперсоналистите и йогӣте го постигат с цената на огромни усилия, и то след много, много раждания. Дори тогава, постигнатото от тях освобождение – сливане с безличностното брахмаджьоти на Бога – е частично и носи риска от връщане в материалния свят. Но преданият просто чрез осъзнаване на трансценденталната природа на тялото и дейностите на Бога, достига обителта му и не рискува връщане в материалния свят. В Брахма сахит (5.33) се казва, че Бог има безброй форми и въплъщения: адваитам ачютам андим ананта-рӯпам. И с множеството си трансцендентални форми Той остава една и съща Върховна Божествена Личност. Човек трябва да проумее тази истина, въпреки че тя е непостижима за материалистичните учени и философи. Във Ведите (Пуруш̣а-бодхинӣ Упаниш̣ад) се казва:
еко дево нитя-лӣлнуракто
бхакта-вя̄пӣ хдй антар-тм
„Върховната Божествена Личност с безбройните си трансцендентални форми е във вечни взаимоотношения със своите чисти предани“. Това ведическо твърдение е подкрепено лично от Бога в цитирания стих на Гӣт. Този, който приема тази истина въз основа на авторитета на Ведите и на Върховната Божествена Личност и не пропилява времето си във философски търсения, се освобождава от материалния плен и достига висше съвършенство. Дори да приема тази истина просто на вяра, човек, без съмнение, постига освобождение. Ведическият израз тат твам аси важи тук с пълна сила. Всеки, който осъзнава, че Бог Кш̣а е Върховният или се обръща към него с думите: „Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност“, в един миг постига освобождение и впоследствие трансцендентално общуване с Кш̣а. С други думи, този чист предан на Бога достига съвършенство и това се потвърждава във Ведите:
там ева видитвти мтюм ети
ння пантх видяте 'яня
„Човек може да постигне съвършенството на освобождение от раждането и смъртта просто като опознае Върховната Божествена Личност. Друг начин за постигане на това съвършенство не съществува“ (Шветшватара Упаниш̣ад, 3.8). Отричането на друга възможност означава, че всеки, който не осъзнава Кш̣а като Върховната Божествена Личност, несъмнено е в гуата на невежеството и не може да постигне освобождение, така да се каже, като ближе стъклото на буркана с мед, т.е. като интерпретира Бхагавад-гӣт от позицията на светска ерудиция. Подобни философи сигурно притежават голям авторитет в материалния свят, но това далеч не им гарантира освобождение. Такива горделиви учени ще трябва да чакат безпричинната милост на някой предан на Бога. В заключение – би трябвало да развиваме Кш̣а съзнание с вяра и знание и по този начин да постигнем съвършенство.