ТЕКСТ 32
тмаупамйена сарватра
сама пашяти йо 'рджуна
сукха в яди в дукха
са йогӣ парамо мата
тма – себе си; аупамйена – в сравнение; сарватра – навсякъде; самам – еднакво; пашяти – гледа; я – този, който; арджуна – О, Арджуна; сукхам – щастие; в – или; яди – ако; в – или; дукхам – нещастие; са – такъв; йогӣ – трансценденталист; парама – съвършен; мата – е считан.
О, Арджуна, съвършен йогӣ е този, който, съпоставяйки се с другите, вижда истинското равенство на всички същества както в щастието, така и в нещастието им.
Човек в Кш̣а съзнание е съвършен йогӣ; той разбира щастието и нещастието на всекиго със собствения си опит. Причина за нещастието на живото същество е забравата на връзката му с Бога. А причина за щастието му – знанието, че Бог е върховният наслаждаващ се на човешките дейности, собственикът на всички земи и планети, и най-искреният приятел на всички живи същества. Съвършеният йогӣ знае, че обусловено от гуите на природата, живото същество е подвластно на трите вида материални страдания, защото е забравило връзката си с Кш̣а. И понеже в Кш̣а съзнание човек е щастлив, той се опитва да разпространява знанието за Кш̣а навсякъде. Съвършеният йогӣ се опитва да оповести важността да станеш Кш̣а осъзнат – така той е най-добрият филантроп в света и най-скъпият слуга на Бога. На ча тасмн мануш̣йеш̣у кашчин ме прия-кттама (Бхагавад-гӣт, 18.69). С други думи, преданият на Бога винаги се грижи за благополучието на живите същества и по този начин е истински приятел на всекиго. Той е най-добрият йогӣ, защото не желае съвършенство в йога за собствено благо, а иска същото и за другите. Той не завижда на другите живи същества – своите събратя. В това се състои разликата между чистия предан на Бога и йогӣ, който се интересува единствено от личния си напредък. Един йогӣ, оттеглил се в уединение, за да се отдаде на медитация, не е съвършен като предания, който прави всичко възможно, за да насочи всеки човек към Кш̣а съзнание.