ТЕКСТ 17
сахасра-юга-парянтам
ахар яд брахмао виду
ртри юга-сахасрнт
те 'хо-ртра-видо джан
сахасра – хиляда; юга – епохи; парянтам – като включва; аха – ден; ят – това, което; брахмаа – на Брахм; виду – те знаят; ртрим – нощ; юга – епохи; сахасра-антм – също свършва след хиляда; те – те; аха-ртра – ден и нощ; вида – които разбират; джан – хора.
Един ден на Брахм продължава хиляда епохи. Такава е продължителността и на неговата нощ.
Продължителността на съществуване на материалната вселена е ограничена. Тя се проявява в цикъла на калпите. Една калпа е равна на един ден на Брахм, а един ден на Брахм се състои от хиляда цикъла на четирите юги, епохи: Сатя, Трет, Двпара и Кали. Периодът на Сатя се характеризира с добродетелност, мъдрост и религиозност; на практика в тази юга няма невежество и пороци и тя продължава 1 728 000 години. В Трет юга се зараждат пороците; тя продължава 1 296 000 години. В Двпара юга добродетелта и религията все повече западат, а пороците нарастват; тя продължава 864 000 години. И най-накрая, в Кали юга (югата, в която живеем сега, започнала преди 5 000 години) изобилстват конфликтите, невежеството, нерелигиозността и пороците и практически не съществува истинска добродетел; тази юга продължава 432 000 години. В Кали юга пороците ще се увеличат до такава степен, че накрая самият Върховен Бог ще се появи като Калки аватра, за да унищожи демоните, да спаси преданите си и да постави началото на друга Сатя юга. По този начин цикълът се завърта отново и отново. Тези четири юги се редуват хиляда пъти за един ден на Брахм; същият брой съставлява една негова нощ. Брахм живее сто такива „години“ и след това умира. Тези „сто години“, по земни изчисления, възлизат на 311 трилиона и 40 милиарда земни години. Според тези изчисления животът на Брахм изглежда фантастичен и безкраен, но от гледна точка на вечността той е кратък като проблясък на светкавица. В Причинния океан има безброй Брахм, които се появяват и изчезват като мехурчетата в Атлантическия океан. Брахм и творението му са части от материалната вселена и затова постоянно се появяват и изчезват.
В материалната вселена дори Брахм не е освободен от процеса на раждане, болести, старост и смърт. Той обаче е непосредствено зает в служене на Върховния Бог, управлявайки Вселената, затова веднага постига освобождение. Напредналите сання̄сӣ се издигат на неговата планета, Брахмалока; тя е най-висшата планета в материалната вселена и надживява всички райски планети в горните слоеве на планетарната система. Но и на Брахмалока както Брахм, така и другите обитатели са подчинени на смъртта според закона на материалната природа.