No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

-брахма-бхуванл лок
пунар вартино 'рджуна
мм упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте

-брахма-бхувант – до планетата Брахмалока; лок – планетарните системи; пуна – отново; вартина – като се връща; арджуна – о, Арджуна; мм – при мен; упетя – пристига; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пуна джанма – прераждане; на – никога; видяте – се случва.

Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.

Всички йогӣкарма, гя̄на, хаха и т.н. – в края на краищата трябва да стигнат до съвършената степен на преданост в бхакти йога, Кш̣а съзнание, ако искат да се пренесат в трансценденталната обител на Кш̣а и никога да не се завърнат. И най-висшите материални планети, планетите на полубоговете, са подложени на повтарящо се раждане и смърт. Както хората от Земята се издигат до висши планети, така и хората от висшите планети, като Брахмалока, Чандралока и Индралока, се раждат на Земята. Жертвоприношението пачгни-видя̄, препоръчвано в Чхндогя Упаниш̣ад, дава възможност да се достигне Брахмалока, но ако на Брахмалока човек не развие Кш̣а съзнание, той ще трябва да се върне на Земята. Тези, които напредват в Кш̣а съзнание на висшите планети, постепенно се издигат до все по-висши планети и по време на вселенското унищожение се пренасят във вечното духовно царство. В своя коментар върху Бхагавад-гӣт, Баладева Видя̄бхӯш̣аа цитира следния стих от Кӯрма Пура (1.11.284):

брахма саха те сарве
сампрпте пратисачаре
парася̄нте кттмна
правишанти пара падам

„При унищожението на тази материална вселена, Брахм и преданите, постоянно заети в Кш̣а съзнание, отиват до съответните духовни планети в духовната вселена, според желанията си“.

« Previous Next »