ТЕКСТ 21

Върховната обител на Бог Кш̣а, е описана в Брахма сахит като чинтмаи-дхма – място, където се изпълняват всички желания. В тази обител, известна като Голока Вндвана, има много дворци, направени от философски камък. Там растат така наречените „дървета на желанията“, те доставят каквито си пожелаете ястия; има крави, познати като сурабхи, които дават неограничени количества мляко. На това място стотици хиляди богини на щастието (Лакш̣мӣ) служат на Говинда – предвечния Бог, причината на всички причини. Той обича да свири на флейтата си (веу кваантам). Трансценденталната му форма е най-привлекателната във всички светове – очите му са като лотосови листенца, а тялото му е с цвета на облаците. Той е толкова привлекателен, че красотата му превъзхожда красотата на хиляди Купидони. Той носи шафранена дреха, гирлянд на врата и пауново перо в косите си. В Бхагавад-гӣт Бог Кш̣а само загатва какво представлява личната му обител, Голока Вндвана, най-висшата планета в духовното царство. Брахма сахит предлага живо описание на тази обител. Във ведическата литература (Каха Упаниш̣ад, 1.3.11) се казва, че няма нищо по-висше от обителта на Върховния и тя е крайното местоназначение (пуруш̣н на пара кичит с кш̣х с пар гати). От нея няма връщане в материалния свят. Не съществува разлика между върховната обител на Кш̣а и самия Кш̣а, защото те са от едно и също качество. На нашата планета, на сто и петдесет километра югоизточно от Делхи, се намира Вндвана, копие на върховната Голока Вндвана в духовното небе. Когато Кш̣а е бил на Земята, Той се е забавлявал именно там – във Вндвана, в областта Матхур, Индия.