ТЕКСТ 22

Категорично беше казано, че върховното местоназначение, от което няма връщане, е обителта на Бог Кш̣а. В Брахма сахит тя е описана като нанда-чинмая-раса – място, изпълнено с духовно блаженство. Цялото разнообразие, проявено там, притежава качеството духовно блаженство – нищо в тази обител не е материално. Това разнообразие е духовно разширение на самия Върховен Бог, проявено изцяло от духовната му енергия, както бе обяснено в седма глава. Що се отнася до този материален свят, въпреки че Бог е постоянно във върховната си обител, Той е всепроникващ чрез материалната си енергия. Така, с помощта на материалната и духовната си енергии, Той присъства навсякъде – и в материалните, и в духовните вселени. Яся̄нта-стхни означава, че всичко се вмества в него – или в духовната, или в материалната му енергия. Бог е всепроникващ чрез тези две енергии.

Думата бхактя̄ тук ясно посочва, че да се влезе във върховната обител на Кш̣а или в безбройните Ваикуха планети, е възможно единствено чрез бхакти, предано служене. Никакъв друг метод не води към тази върховна обител. Ведите (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.21) също описват върховната обител и Върховната Божествена Личност. Еко вашӣ сарва-га кш̣а. В тази обител има само един Върховен Бог, чието име е Кш̣а. Той е Върховният милостив Господ и макар един, дава началото на милиони свои разширения. Ведите сравняват Бога с дърво – то е неподвижно, но цъфти с великолепни цветове, ражда плодове и сменя листата си. Пълните разширения, експанзиите на Бога, които управляват Ваикуха планетите, са с четири ръце и са познати под различни имена – Пуруш̣оттама, Тривикрама, Кешава, Мдхава, Анируддха, Хш̣ӣкеша, Сакарш̣аа, Прадюмна, Шрӣдхара, Всудева, Дмодара, Джанрдана, Нряа, Вмана, Падманбха и др.

Брахма сахит (5.37) също потвърждава – макар Бог винаги да се намира във върховната си обител, Голока Вндвана, Той е всепроникващ, така че всичко е устроено и се развива добре (голока ева нивасатй акхилтма-бхӯта). Както се казва на друго място във Ведите (Шветшватара Упаниш̣ад, 6.8): парся шактир вивидхаива шрӯяте / свбхвикӣ гя̄на-бала-крия̄ ча – неговите енергии са така всеобхватни, че систематично и по съвършен начин ръководят всичко в космичното проявление, въпреки че Върховният е много, много далеч.