No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 24

агнир джьотир аха шукла
ш̣а-мс уттаряам
татра прая̄т гаччханти
брахма брахма-видо джан

агни – огън; джьоти – светлина; аха – ден; шукла – двете седмици, през които Луната расте; ш̣а-мс – шестте месеца; уттара-аянам – когато Слънцето преминава над северната страна; татра – там; прая̄т – всички, които напускат; гаччханти – отиват; брахма – при Абсолюта; брахма-вида – които познават Абсолюта; джан – личности.

Тези, които познават Върховния Брахман, го достигат, ако напуснат този свят по светло, когато влияе полубогът на огъня; в благоприятен момент през деня, през двете седмици, когато Луната расте, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на север.

Със споменаването на огъня, светлината, деня и двете седмици на Луната, трябва да се има предвид, че всички те са управлявани от различни полубогове, които насочват душата по нейния път. В мига на смъртта умът води човека към новия живот. Ако случайно или преднамерено напусне тялото си във времето, посочено по-горе, човек може да достигне безличностното брахмаджьоти. Напредналите в йога мистици могат да изберат по кое време и на кое място да напуснат тялото си. Другите нямат контрол над това – ако умрат в такъв благоприятен момент, те няма да се върнат в цикъла на раждането и смъртта; в противен случай съществуват всички възможности да се завърнат. За чистия предан в Кш̣а съзнание няма опасност от връщане, независимо дали ще напусне тялото си в благоприятен, или неблагоприятен момент, случайно или по своя воля.

« Previous Next »