No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

дхӯмо ртрис татх кш̣а
ш̣а-мс дакш̣иянам
татра чндрамаса джьотир
йогӣ прпя нивартате

дхӯма – дим; ртри – нощ; татх – също; кш̣а – двете седмици, през които Луната намалява; ш̣а-мс – шестте месеца; дакш̣иа-аянам – когато Слънцето пътува на юг; татра – там; чндрамасам – лунната планета; джьоти – светлината; йогӣ – мистикът; прпя – като достига; нивартате – се връща.

Мистикът, напускащ този свят през нощта и в мъгла, през двете седмици, когато Луната намалява, или през шестте месеца, когато Слънцето пътува на юг, достига лунната планета, но след това отново се връща.

В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам Капила Муни посочва, че хората, които на Земята са опитни в плодоносните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса. Но накрая се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.

« Previous Next »