ТЕКСТ 10

Тук ясно се посочва, че Върховният Бог, бидейки настрана от дейностите на материалния свят, остава върховен ръководител. Бог е върховната воля и стои зад това материално проявление, но управлението се осъществява от материалната природа. В Бхагавад-гӣт Кш̣а заявява също, че Той е бащата на всички живи същества в различните форми на живот. Бащата поставя семето в утробата на майката, за да бъде създадено дете; така и Върховният само чрез погледа си впръсква всички живи същества в утробата на материалната природа и те се проявяват в различни форми и видове в съответствие с предишните си желания и дейности. Макар и родени от погледа на Върховния Бог, тези живи същества получават различни тела в зависимост от собствените си минали постъпки и желания. Така че Бог не е пряко свързан с това материално творение. Той просто поглежда материалната природа, тя се активизира и всичко бива създадено незабавно. Тъй като поглежда материалната природа, Бог несъмнено извършва някакво действие, но пряко няма нищо общо с проявлението на материалния свят. В смти се дава следният пример: ако пред някого има благоуханно цвете, с обонянието си той усеща аромата му, но обонянието и цветето не са свързани помежду си. Аналогична връзка съществува между материалния свят и Върховната Божествена Личност; в действителност Той няма нищо общо с този материален свят, а твори със своя поглед и нареждания. Накратко, материалната природа без висшия контрол на Върховната Личност, не може да извърши нищо. И все пак Върховната Личност е настрана от всички материални дейности.