ТЕКСТ 11

От обясненията на предишните стихове в тази глава става ясно, че Бог, Върховната Личност, макар да се явява като човешко същество, не е обикновен човек. Божествената Личност, която ръководи сътворението, поддържането и унищожението на цялото космично проявление, не може да бъде човешко същество. Но мнозина глупави хора считат Кш̣а просто за могъщ човек и нищо повече. А всъщност Той е първоначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Брахма сахит (ӣшвара парама кш̣а); Той е Върховният Бог.

Съществуват много ӣшвари, властелини, и някои от тях са по-велики от другите. В управлението на делата в материалния свят има чиновници и секретари, над тях стои директор, над директора – министър, а над министъра – президент. Всеки от тях е властелин и всеки е подвластен. В Брахма сахит се казва, че Кш̣а е върховният властелин. Разбира се, властелини както в материалния, така и в духовния свят има много, но Бог Кш̣а е върховният (ӣшвара парама кш̣а) и тялото му е сач-чид-нанда – нематериално.

Материалните тела не могат да извършват удивителните дейности, описани в предишните стихове. Тялото на Бога е вечно, блажено и пълно със знание. Той не е обикновено човешко същество, но глупакът му се присмива, като го смята за човек. Тук неговото тяло е наречено мнуш̣ӣм, защото Той действа като човек, приятел на Арджуна политик, въвлечен в битката на Курукш̣етра. В много случаи Той се държи като обикновен човек, но всъщност тялото му е сач-чид-нанда-виграха – вечно блаженство и абсолютно знание. Това е потвърдено и с думите на Ведите: сач-чид нанда-рӯпя кш̣я – „Отдавам почитанията си на Върховната Божествена Личност, Кш̣а, вечната блажена форма на знание“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.1). Във Ведите има и други описания: там ека говиндам – „Ти си Говинда, който доставя наслаждение на сетивата и кравите“. Сач-чид-нанда виграхам – „И твоята форма е трансцендентална, изпълнена със знание, блажена и вечна“ (Гопла-тпанӣ Упаниш̣ад, 1.38).

Независимо от трансценденталните качества на Божието тяло, изпълнено с блаженство и знание, мнозина т.нар. учени и коментатори на Бхагавад-гӣт се присмиват на Кш̣а, като го смятат за обикновен човек. Един учен може да се е родил с изключителни способности поради добрите си дейности в миналото, но подобно схващане за Шрӣ Кш̣а издава оскъдни знания. Такъв човек се нарича мӯха, защото само глупакът приема Кш̣а за обикновено човешко същество. Глупаците приемат Кш̣а за обикновено човешко същество, без да познават поверителните дейности на Върховния Бог и различните му енергии. Те не знаят, че тялото на Кш̣а е символ на пълно знание и блаженство, че Той е господарят на всичко съществуващо и може да даде освобождение на всекиго. Понеже не знаят, че Кш̣а има толкова много трансцендентални качества, те му се надсмиват.

Те не знаят също, че появата на Върховния Бог в този материален свят е проявление на вътрешната му енергия. Той е господар и на материалната енергия. Както вече беше обяснено на няколко места (мама мя̄ дуратяя̄), Той заявява, че независимо от силата на материалната енергия, тя е под негов контрол и този, който му се отдаде, ще се измъкне от властта ѝ. Ако една душа, отдала се на Кш̣а, може да превъзмогне влиянието на материалната енергия, как е възможно Върховният Бог, ръководещ сътворението, поддържането и унищожението на цялата космична природа, да има материално тяло като нашето? Очевидно такова схващане за Кш̣а е пълна глупост. Глупавите хора обаче не са в състояние да си представят как така Божествената Личност, Кш̣а, приличащ на най-обикновен човек, може да бъде властелин на всеки атом и на гигантската вселенска форма. Най-голямото и най-малкото остават отвъд тяхното разбиране; те не могат да си представят, че форма, подобна на човешката, може да контролира едновременно безкрайното и крайно малкото. В действителност въпреки контрола си над безграничното и ограниченото Той остава настрана от цялото това проявление. Относно неговата йогам аишварам – невъобразима трансцендентална енергия – се казва ясно, че Той контролира безкрайното и крайно малкото и остава настрана от тях. И въпреки че за глупака всичко това е необяснимо и невероятно, чистите предани го приемат, защото знаят, че Кш̣а е Върховната Божествена Личност. Затова те изцяло му се отдават и се заемат с Кш̣а съзнание, предано служене на Бога.

Между имперсоналистите и персоналистите съществуват много спорове във връзка с появата на Бога като човешко същество. Но ако се позовем на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам – авторитетни текстове, от които можем да разберем науката за Кш̣а, – ще проумеем, че Кш̣а е Върховната Божествена Личност. Той не е обикновен човек, въпреки че се появява на Земята като обикновен човек. В Първа песен, първа глава на Шрӣмад Бхгаватам (1.1.20), когато мъдреците начело с Шаунака разпитват за дейностите на Кш̣а, те казват:

„Бог Шрӣ Кш̣а, Върховната Личност, заедно с Баларма играеше ролята на обикновено човешко същество и прикрит по този начин, извърши много свръхчовешки дейности“. Появата на Бога като човек обърква глупаците. Никое човешко същество не може да извърши удивителните дейности, които извършва Кш̣а, докато е на Земята. Кш̣а се появява пред баща си и майка си – Васудева и Девакӣ – с четири ръце, но след техните молби се превръща в обикновено дете. Както се казва в Бхгаватам (10.3.46), бабхӯва пркта шишу: Той приема образа на обикновено дете, на обикновено човешко същество. Тук отново се подчертава, че човешката поява на Бога е едно от качествата на трансценденталното му тяло. В единайсета глава на Бхагавад-гӣт Арджуна моли Кш̣а да покаже четириръката си форма (тенаива рӯпеа чатур бхуджена). След като показва тази форма, Кш̣а, по молба на Арджуна, отново приема първоначалната си човешка форма (мнуш̣а рӯпам). Без съмнение, тези характерни особености на Върховния не са като на обикновено човешко същество.

Някои се присмиват на Кш̣а, заразени от Мя̄вдӣ философията, и цитират следния стих от Шрӣмад Бхгаватам (3.29.21), за да докажат, че Кш̣а е просто обикновен човек: Аха сарвеш̣у бхӯтеш̣у бхӯттмвастхита сад – „Върховният присъства във всяко живо същество“. По-добре да се обърнем към обяснението на този стих, дадено от ваиш̣ава чриите Джӣва Госвмӣ и Вишвантха Чакравартӣ хкура, вместо да приемаме тълкуванията на личности, които осмиват Кш̣а. В обяснението си Джӣва Госвмӣ подчертава, че Кш̣а, чрез своето пълно разширение Парамтм, Свръхдушата, се намира както в движещите се, така и в неподвижните същества; и ако един начинаещ предан обожава с внимание само арч-мӯрти – формата на Бога в храма, – без да почита другите живи същества, неговото обожание е напразно. Има три вида предани на Бога и начинаещият се намира на най-ниското ниво. Той обръща повече внимание на божествената форма в храма, отколкото на другите предани. Затова и Вишвантха Чакравартӣ хкура изтъква необходимостта да се отърсим от този манталитет. Преданият би трябвало да е наясно, че щом Кш̣а присъства в сърцето на всекиго като Парамтм, всяко тяло е въплъщение или храм на Върховния Бог. И както отдава почит на Божия храм, така човек би трябвало да почита и всяко едно тяло, в което обитава Парамтм. Всеки заслужава съответната почит и никой не бива да бъде пренебрегван.

Редица имперсоналисти осмиват обожанието в храма. Те заявяват: щом като Бог е навсякъде, защо е нужно да се ограничаваме с храмово обожание? Но ако Бог е навсякъде, не е ли Той и в храмовата си форма? Имперсоналистите и персоналистите винаги ще спорят помежду си, но съвършеният предан в Кш̣а съзнание знае, че макар Кш̣а да е Върховната Личност, Той е всепроникващ, както се потвърждава в Брахма сахит. Въпреки че е постоянно в личната си обител Голока Вндвана, чрез различните проявления на енергия, чрез пълните си разширения, Бог присъства навсякъде, във всички части на материалното и духовното творение.