ТЕКСТ 2

Тази глава на Бхагавад-гӣт е наречена „царят на знанието“, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Када, Капила, гявалкя, Шиля, Ваишвнара, както и авторът на Веднта сӯтра – Всадева. Няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят и същината на знанието, което може да се получи с изучаване на Ведите и различните философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. А кулминацията на цялото поверително знание е преданото служене.

Обикновено хората не са запознати с това поверително знание – те изучават външното знание. Що се отнася до обичайното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрономия и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и научни институти, но за нещастие, няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за душата. А душата е най-важната част в тялото. Без присъствието на душата, тялото няма стойност. Въпреки това хората обръщат голямо внимание на телесните си нужди и не се грижат за душата, даваща живот.

В Бхагавад-гӣт – и по-специално в главите от втора до осемнайсета – се подчертава значимостта на душата. В самото начало Бог казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име дех нитясьокт шарӣриа). Поверителното знание разяснява как душата е различна от тялото и природата ѝ е неизменна, неразрушима и вечна. Но това далеч не изчерпва състоянието на душата. Понякога хората смятат, че тя е нещо различно от тялото, и когато тялото умре, тоест човек се освободи от тялото си, душата потъва в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, която е толкова активна в тялото, да бездейства, след като го напусне? Тя винаги остава активна. Тъй като е вечна, тя е вечно активна и дейностите ѝ в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова знанието за дейностите на душата се нарича тук цар на знанието, неговата най-поверителна част.

Във ведическата литература се обяснява, че това знание е най-чистата форма на всички дейности. В Падма Пура с анализ на греховните човешки дейности е показано как грехът е следствие от друг грях. Извършителите на плодоносни дейности са оплетени от греховни последици в различен вид и етап на развитие. Например когато се посади семе от даден вид дърво, то не се появява веднага. Първо минава известно време, семето става малко растение, оформя се като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на резултата се наслаждават хората, посадили семето. По същия начин, когато се извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Човек може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това ще трябва да вкуси плода ѝ. Някои грехове са все още семена, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.

В стих двайсет и осми на седма глава вече се обясни, че този, който е преодолял последиците от всичките си грехове и действа благочестиво, освободен от двойствеността на материалния свят, се посвещава на предано служене на Бог Ка. С други думи, тези, които извършват предано служене, вече са освободени от всички грехове. Това се потвърждава в Падма Пура:

Благодарение на преданото служене на Върховната Божествена Личност всички греховни последици – проявени, на път да се проявят или под формата на семена – постепенно изчезват. Тъй като преданото служене има огромна пречистваща сила, то се нарича павитрам уттамамам, най-чистото. Уттама означава „трансцендентален“. Тамас означава „материален свят“ или „невежество“, а уттама – „това, което е трансцендентално спрямо материалните дейности“. Преданото служене никога не бива да се смята за материална дейност, макар понякога да изглежда, че преданите действат като най-обикновени хора. Този, който има духовно виждане и е вещ в преданото служене, знае, че това не са материални дейности; те са духовни, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гуи на природата.

Преданото служене е толкова съвършено, че резултатите му се усещат непосредствено. Знаем от собствен опит, че всеки, който повтаря святото име на Ка (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) без оскърбления, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от материалното замърсяване. Това може да се види. Освен това, ако човек не само слуша, но се опитва да разпространява посланието на преданото служене или ако подпомага проповедническите дейности на Ка съзнание, постепенно усеща, че напредва духовно. Духовният напредък не зависи от предварителна квалификация или образование. Методът е толкова чист, че е достатъчно човек да го следва, за да се пречисти.

Във Веднта сӯтра (3.2.25) се казва същото: пракшаш ча кармай абхст – „Преданото служене е толкова могъщо, че просто като го извършва, човек придобива духовно знание“. Конкретен пример за това е предишният живот на Нрада, в който той е бил син на слугиня. Той нямал образование, не бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му започнала да служи на велики предани, Нрада също в отсъствието на майка си лично им служел. Самият той казва:

В този стих на Шрӣмад Бхгаватам (1.5.25) Нрада разказва на своя ученик Всадева предишния си живот. Той описва как като момче служел на чистите предани по време на четиримесечния им престой и общувал отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си, момчето ги измивало, но веднъж поискало да опита остатъците. След като великите предани му разрешили, Нрада изял остатъците от храната им и се освободил от миналите си грехове. И понеже продължил да яде от храната им, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Великите предани познавали вкуса на непрестанното предано служене на Бога под формата на слушане и възпяване и Нрада постепенно развил същия вкус. По-нататък той продължава:

Чрез общуване с мъдреците Нрада придобил вкус към слушане и възпяване величието на Бога и изпитал голямо желание за предано служене. Както се описва във Веднта сӯтра: пркашаш ча кармай абхст – ако някой просто извършва предано служене, всичко му се разкрива по естествен начин и той придобива знание. Това е смисълът на пратяка – непосредствено възприятие.

Думата дхармям означава „пътят на религията“. Нрада бил син на слугиня. Той нямал възможност да ходи на училище. Помагал на майка си, а тя имала добрата участ да служи на предани. Като дете той също получил тази възможност и благодарение на общуването с преданите постигнал висшата цел на религията. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че висшата цел на всички религии е преданото служене (са ваи пус паро дхармо ято бхактир адхокадже). Повечето религиозни хора не знаят, че преданото служене е съвършенството на религията. Както вече обяснихме в коментара към последния стих на осма глава (ведеу ягйеу тапасу чаива) – за постигането на себепознание е необходимо ведическо знание. Но въпреки че Нрада никога не е посещавал училище на духовен учител и не е изучавал ведическите принципи, той достига висшата цел на ведическото образование. Методът на преданото служене е толкова могъщ, че води до съвършенство дори и без систематично следване на религиозния процес. Как е възможно това? Ведическата литература отговаря: чрявн пуруо веда – този, който общува с велики чрии, ще научи всичко необходимо за себепознанието дори ако няма образование и никога не е изучавал Ведите.

Преданото служене прави човек щастлив (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраваа кӣртана вио; достатъчно е човек да слуша възпяването на величието на Бога или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни чрии. Той получава знание като седи и слуша; след това може да опита хубави и вкусни ястия, предложени на Бога. Преданото служене носи радост при всички обстоятелства. И най-бедният може да извършва предано служене. Бог казва: патра пупа пхала тоям. Той е готов да приеме всичко, което един предан му поднесе. Всеки независимо от общественото си положение може да предложи листо, цвете, плод или малко вода, които могат да се намерят навсякъде по света, и Бог ще ги приеме, ако са предложени с любов. В историята са описани много такива примери. Прочути мъдреци като Санат-кумра станали велики предани просто като вкусили листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога. Методът на преданото служене е прекрасен и практикуването му носи радост. Бог приема само любовта, с която му се предлага нещо.

Тук се казва, че преданото служене съществува вечно. Това противоречи на твърденията на философите мвдӣ. Те понякога се заемат с т.нар. предано служене, но тяхното намерение е да го извършват, докато постигнат освобождение и накрая „станат едно с Бога“. Такова временно и безпринципно служене не се смята за чисто предано служене. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато преданият достигне някоя от духовните планети в царството на Бога, там също служи на Върховния, а не се опитва да се слее с него.

Както ще стане ясно от Бхагавад-гӣт, истинското предано служене започва след освобождението от материалния плен. След като постигне освобождение и се установи на нивото на Брахман (брахма-бхӯта), човек започва своето предано служене (сама сарвеу бхӯтеу мад-бхакти лабхате парм). Никой не може да разбере Върховната Божествена Личност, като практикува само карма йога, гна йога, ага йога или друг вид йога. С помощта на тези йога методи може да се направи малък напредък към бхакти йога, но без предано служене няма как да се разбере Божествената Личност. В Шрӣмад Бхгаватам също се потвърждава, че когато се пречистим с метода на предаността и особено като слушаме Шрӣмад Бхгаватам или Бхагавад-гӣт от себепознали се души, ще разберем науката за Ка, науката за Бога. Ева прасанна-манасо бхагавад-бхакти йогата. Човек може да разбере какво представлява Бог, когато пречисти сърцето си от всички замърсявания. Ето защо методът на преданото служене, на Ка съзнание, е царят на образованието, царят на поверителното знание. Това е религия в най-чист вид; тя може да се следва с радост и без трудности. Затова трябва да я приемем.