ТЕКСТ 30

Думата су-дурчра, употребена в този стих, е много важна и трябва да я разберем правилно. В обусловеното си състояние живото същество извършва два вида дейности: едните са обусловени, а другите – органично присъщи. Както за поддържане на тялото, така и за спазване на обществените правила трябва да се извършват различни дейности; те са валидни дори за преданите и се наричат обусловени. Освен тях за живото същество, осъзнало духовната си природа в Кш̣а съзнание, в предано служене на Бога, съществуват и трансцендентални дейности. Тези дейности се извършват в органично присъщото му положение и се наричат предано служене. Обикновено в материалния живот преданото служене и обусловените дейности във връзка с тялото се извършват успоредно; но понякога са противоположни. Доколкото е възможно, преданият внимава с действията си да не наруши благоприятното си положение. Той много добре знае, че усъвършенстването на дейностите му зависи от постепенното развитие на Кш̣а съзнание. И все пак, случва се Кш̣а осъзнатият да направи нещо много осъдително от социална или политическа гледна точка. Но такова временно падение не го прави негоден за предано служене. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че ако човек пропадне, но с цялото си сърце се е посветил на трансцендентално служене на Върховния, Бог, който се намира в сърцето му, го пречиства от отвратителната постъпка. Материалното замърсяване е толкова силно, че дори един йогӣ, който се занимава само със служене на Бога, понякога попада в клопката; но Кш̣а съзнание е толкова силно, че това случайно пропадане веднага се преодолява. Методът на преданото служене винаги води до успех. Никой не трябва да се подиграва на предания, случайно отклонил се от правилния път, защото, както се обяснява в следващия стих, такива случайни падания ще престанат с течение на времето, с усъвършенстване на Кш̣а съзнание.

Следователно Кш̣а осъзнатият, твърдо решен да следва метода на мантруване Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, остава на трансцендентална позиция, дори при случайно пропадане. Думите сдхур ева – „той е свят“ – са много категорични. Те са предупреждение към обикновените хора да не се присмиват на падналия предан, а да го считат за свят. Думата мантавя е още по-категорична – този, който не следва това наставление, всъщност не се подчинява на Върховния Бог. Единственото изискване е преданият да бъде неотклонно и всеотдайно зает с предано служене.

В Нсиха Пура намираме следното твърдение:

Смисълът на стиха е, че дори ако човек, зает изцяло с предано служене на Бога, извърши отвратителни дейности, те трябва да се приемат като петната по луната, наподобяващи заешки силует. Тези петна не пречат на лунната светлина. По същия начин случайното падане на един предан по пътя към светостта не го прави отвратителен.

От друга страна, не бива да се разбира погрешно, че преданият, в своето служене може да действа по всевъзможни отвратителни начини; стихът се отнася до случайното падане, което се дължи на голямата сила на материалните обвързаности. Преданото служене в известна степен е обявяване на война на илюзорната енергия. Без достатъчно сила за борба с илюзията може да има случайни падания. Но когато стане силен, преданият повече не пада. Никой не трябва да се възползва от този стих, за да върши глупости и в същото време да се мисли за предан. Ако не усъвършенства характера си с предано служене, ясно е, че не е издигнат предан.