ТЕКСТ 29
само 'ха сарва-бхӯтеш̣у
на ме двеш̣ьо 'сти на прия
йе бхаджанти ту м бхактя̄
майи те теш̣у чпй ахам
сама – еднакво разположен; ахам – Аз; сарва-бхӯтеш̣у – към всички живи същества; на – никой; ме – на мен; двеш̣я – омразен; асти – е; на – нито; прия – скъп; йе – всички, които; бхаджанти – отдават трансцендентално служене; ту – но; мм – на мен; бхактя̄ – в преданост; майи – са в мен; те – такива личности; теш̣у – в тях; ча – също; апи – несъмнено; ахам – Аз.
Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел.
Някой може да попита: щом Кш̣а се отнася еднакво към всекиго и никой не му е близък приятел, защо проявява особен интерес към преданите, които постоянно му служат? Това не е просто въпрос на предпочитание, а естествено отношение. В материалния свят човек може да е склонен към благотворителност, но все пак е заинтересуван най-вече за собствените си деца. Бог заявява, че всяко живо същество, независимо от формата му, е негов син и затова щедро осигурява на всекиго жизнено необходимото. Той е като облака, който излива дъжд навсякъде – и върху скалата, и върху земята, и върху водата. Но към своите предани Върховният се отнася с особено внимание. Точно за тях се говори тук: те са винаги в Кш̣а съзнание и затова са трансцендентално установени в Кш̣а. Същността на израза „Кш̣а съзнание“ предполага, че всички с такова съзнание са истински трансценденталисти, намиращи се в Бога. Господ ясно казва: майи те – „те са в мен“. Естествено, като резултат, Той също е в тях. Това е взаимно. Това обяснява и думите йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджми ахам – „Както някой ми се отдаде – така Аз се грижа за него“. Тази трансцендентална взаимност съществува, защото и Бог, и преданият притежават чувства. Ако един диамант се постави на златен пръстен, той изглежда твърде изящен. Златото става по-красиво, но и диамантът става по-красив. Бог и живите същества искрят вечно и когато живото същество прояви склонност да служи на Върховния, то заблестява като злато. Бог е диамантът и съчетанието е наистина прекрасно. В своето чисто състояние живите същества се наричат предани. Върховният Бог става предан на своите предани. Ако не съществуваше размяна на чувства между предания и Бога, нямаше да съществува философия на персонализма. В имперсоналната философия не се говори за взаимност между Върховния и живото същество, но във философията на персоналистите тя съществува.
Често се използва примерът, в който Бог е сравняван с дърво на желанията – каквото поискаш от това дърво, Той ти го дава. Но обяснението тук е по-пълно. Тук Върховният изразява предпочитание към преданите си. По този начин Той им дава специалната си милост. Взаимността на Бога не бива да се смята за подчинена на закона на карма. Тя принадлежи на трансценденталната сфера, в която Той и неговите предани действат. Преданото служене не е дейност от този материален свят; тя е част от духовния свят, където цари вечност, блаженство и знание.