ТЕКСТ 34
ман-ман бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ м намаскуру
мм еваиш̣яси юктваивам
тмна мат-паряа
мат-ман – винаги мисли за мен; бхава – стани; мат – мой; бхакта – предан; мат – мой; я̄джӣ – обожател; мм – на мен; намаскуру – отдавай почитания; мм – на мен; ева – напълно; еш̣яси – ти ще дойдеш; юктв – като си потопен в; евам – така; тмнам – твоята душа; мат-паряа – отдадена на мен.
Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.
В този стих ясно се казва, че Кш̣а съзнание е единственият начин за освобождение от оковите на замърсения материален свят. Понякога безскрупулни коментатори изопачават значението на ясно казаното тук: предано служене трябва да се отдава на Върховната Божествена Личност, Кш̣а. За съжаление, безсъвестните коментатори отклоняват ума на читателя към крайно неправдоподобни неща. Те не знаят, че няма разлика между ума на Кш̣а и Кш̣а. Кш̣а не е обикновено човешко същество; Той е Абсолютната Истина. Неговото тяло, ум и Той самият са едно и също и са абсолютни. Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ в своите Анубхш̣я коментари върху Чайтаня чаритмта (пета глава, ди-лӣл, стихове 41 – 48) цитира от Кӯрма Пура: деха-дехи-вибхедо 'я нешваре видяте квачит. Това означава, че при Кш̣а, Върховния Бог, няма разлика между него самия и тялото му. Без да познават науката за Кш̣а, коментаторите скриват Кш̣а и отделят личността му от неговия ум или от неговото тяло. Въпреки че това е пълно невежество по отношение на Кш̣а, някои хора печелят, като заблуждават другите.
Има и демонични личности, които също мислят за Кш̣а, но със завист – например вуйчото на Кш̣а, цар Каса. Той непрекъснато мислел за Кш̣а като за свой враг. Бил в постоянна тревога и очакване Кш̣а да дойде и да го убие. Такъв начин на мислене няма да ни помогне. Трябва да мислим за Кш̣а с любов и преданост. Това е бхакти. Трябва да се отдадем на знанието за Кш̣а. Какво означава „да се отдадем“? Това означава да учим от авторитетен учител. Кш̣а е Върховната Божествена Личност, а вече няколко пъти обяснихме, че неговото тяло не е материално, а е вечно, блажено знание. Такива разговори за Кш̣а ще помогнат на всеки да стане предан. Да се разбере Кш̣а по друг начин, от неверен източник, ще бъде безполезно.
Човек трябва да насочи ума си към вечната първоначална форма на Кш̣а. Убеден в сърцето си, че Кш̣а е Върховният, той трябва да се заеме с обожанието му. В Индия има стотици и хиляди храмове за обожание на Кш̣а и в тях се практикува предано служене. Това служене изисква да отдаваме почитанията си на Кш̣а, да свеждаме глава пред храмовата му форма, да отдадем ума, тялото, дейностите си – всичко. Така напълно и без отклонение ще се потопим в Кш̣а и това ще ни помогне да се пренесем на Кш̣алока. Не бива да се подвеждаме от безскрупулни коментатори. Трябва да се заемем с деветте различни дейности на преданото служене, като започнем със слушането за Кш̣а и възпяването на Кш̣а. Чистото предано служене е най-високото постижение в човешкото общество.
В седма и осма глава на Бхагавад-гӣт беше обяснено чистото предано служене на Бога, освободено от умозрително знание, мистична йога и плодоносни дейности. Тези, които не са напълно пречистени, могат да бъдат привлечени от различните аспекти на Бога, като безличностното брахмаджьоти и локализираната Парамтм, но един чист предан приема да служи непосредствено на Върховния.
Има една прекрасна поема за Кш̣а, в която се казва, че почитащият полубоговете е много неинтелигентен и никога няма да получи върховната награда на Кш̣а. В началото може да се случи преданият да нарушава нормите, но въпреки това той трябва да бъде считан за по-висшестоящ от всички други философи и йогӣ. Ако е постоянно в Кш̣а съзнание, той е свята личност. Случайно извършените извън преданото служене дейности ще намаляват и той скоро ще постигне пълно съвършенство. Всъщност не е възможно един чист предан да пропадне, защото Върховният Бог лично се грижи за него. Затова интелигентният човек трябва да се заеме с метода на Кш̣а съзнание и да живее щастливо в този материален свят. И накрая ще получи върховната награда на Кш̣а.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху девета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Най-поверителното знание“.