Въведение

Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Отдавам му смирените си почитания. Кога Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда, който утвърди в този материален свят мисията на Бог Чайтаня, ще ми даде подслон в лотосовите си нозе?

С дълбока почит се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител и всички ваиш̣ави. Смирено се покланям в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, на по-големия му брат Сантана Госвмӣ, на Рагхунтха Дса, Рагхунтха Бхаа, Гопла Бхаа и Шрӣла Джӣва Госвмӣ. Смирено се покланям на Бог Кш̣а Чайтаня и Бог Нитнанда, заедно с Адвайта чря, Гаддхара, Шрӣвса и другите им придружители. Смирено се покланям на Шрӣматӣ Рдхрӣ и Шрӣ Кш̣а, както и на спътниците им Шрӣ Лалит и Вишкх.

Мой скъпи Кш̣а, океан от милост! Ти си приятелят на страдащите. Ти си източникът на творението. Ти си повелителят на гопӣте и възлюбеният на Рдхрӣ. Отдавам ти смирените си почитания.

Отдавам почитта си на Рдхрӣ, царицата на Вндвана, чието тяло е с цвят на разтопено злато. Ти си дъщеря на цар Вш̣абхну и си много скъпа на Бог Кш̣а.

Смирено се покланям пред всички ваиш̣ави, предани на Бога. Като дървета на желанията те удовлетворяват молбите на всекиго. Те са изпълнени със състрадание към падналите души.

Отдавам почитанията си на Шрӣ Кш̣а Чайтаня, Прабху Нитнанда, Шрӣ Адвайта, Гаддхара, Шрӣвса и всички, които следват пътя на предаността.

Бхагавад-гӣт е известна още и като Гӣтопаниш̣ад. Тя е същината на ведическото знание и един от най-важните Упаниш̣ади във ведическата литература. Несъмнено върху Бхагавад-гӣт съществуват редица коментари на английски език и някой може да попита каква е необходимостта от още един. Причината за настоящето издание е следната. Неотдавна една американка ме помоли да ѝ препоръчам някой от английските преводи на Бхагавад-гӣт. В Америка има много издания на Бхагавад-гӣт, но доколкото прецених, не само в Америка, но и в Индия за нито едно не може да се твърди, че е меродавно, защото почти във всяко от тях авторът е изразил собственото си мнение, без да се докосне до духа на Бхагавад-гӣт такава, каквато е.

Духът на Бхагавад-гӣт е отразен в самата нея. Да направим следното сравнение: когато пием лекарство, трябва да следваме указанията, написани на етикета му. Не можем да вземаме лекарството по собствено усмотрение или по съвета на приятел. Трябва да го приемем, според упътванията върху етикета или предписанието на лекаря. По същия начин Бхагавад-гӣт трябва да бъде приета така, както самият автор ни упътва. Бхагавад-гӣт е изречена от Бог Шрӣ Кш̣а. На всяка страница Той е наричан Бхагавн, Върховната Божествена Личност. Понякога думата бхагавн се отнася до някой могъщ човек или полубог и в този контекст тя определя Бог Шрӣ Кш̣а като велика личност; но в същото време трябва да знаем, че Бог Шрӣ Кш̣а е Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено от всички велики чрии (духовни учители) като Шакарчря, Рмнуджчря, Мадхвчря, Нимбрка Свмӣ, Шрӣ Чайтаня Махпрабху и много други авторитети в областта на ведическото знание в Индия. Кш̣а също потвърждава в Бхагавад-гӣт, че е Върховната Божествена Личност. Той е приеман за Бог в Брахма сахит и във всички Пури, особено в Шрӣмад Бхгаватам, известен още като Бхгавата Пура (кш̣ас ту бхагавн сваям). Следователно трябва да приемем Бхагавад-гӣт такава, каквато е, напътствани от самия Бог. В четвърта глава на Гӣт (4.1 – 3) Бог казва:

Тук Бог съобщава на Арджуна, че тази йога система, Бхагавад-гӣт, е изговорена първо пред бога на Слънцето; той от своя страна я обяснява на Ману, а Ману – на Икш̣вку. По такъв начин, чрез ученическа приемственост, тази йога система се предава от учител на ученик. С течение на времето обаче тя била изгубена. Затова Бог трябвало да изговори Бхагавад-гӣт отново – този път пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра.

Той казва на Арджуна, че му разкрива тази върховна тайна, защото Арджуна е негов предан и приятел. Оттук става ясно, че Бхагавад-гӣт е произведение, специално предназначено за предани на Бога. Има три категории трансценденталисти – гнӣ, йогӣ и бхакти, т.е. имперсоналисти, медитатори и предани. Кш̣а ясно казва на Арджуна, че го прави първия ученик от нова парамапар (ученическа приемственост), защото старата е прекъсната. Бог пожелал да създаде нова парампар за същото знание, предавано на другите от бога на Слънцето и искал Арджуна да разпространи това учение отново. Той желаел Арджуна да стане авторитет в разбирането на Бхагавад-гӣт. Виждаме, че Бхагавад-гӣт е изложена пред Арджуна, защото той е предан на Бога, непосредствен ученик на Кш̣а и негов близък приятел. Тоест Бхагавад-гӣт може да бъде разбрана най-добре от личност, която притежава качествата на Арджуна. Това означава да бъде предан и да общува с Бога непосредствено. Веднага щом стане предан на Бога, човек установява преки взаимоотношения с него. Това е много обширна тема, но накратко може да се каже, че всеки предан има връзка с Върховната Божествена Личност по един от следните пет начина:

1. преданият може да има неутрални отношения с Бога;

2. може да бъде негов слуга;

3. може да бъде негов приятел;

4. може да бъде родител на Бога;

5. преданият може да има отношения на съпружеска
любов с Бога.

Арджуна има връзка с Бога като приятел. Разбира се, разликата между тяхното приятелство и приятелството в материалния свят е огромна. Това е трансцендентално приятелство, което не всеки може да има. Без съмнение всеки е в определени взаимоотношения с Бога и те се пробуждат, когато се усъвършенства преданото служене. Но в сегашното си състояние сме забравили не само Върховния Бог, но и вечната си връзка с него. Всяко от многото милиарди и трилиони живи същества има вечна, специфична връзка с Бога. Тя се нарича сварӯпа. Чрез метода на предано служене човек може да възстанови своята сварӯпа и този стадий се нарича сварӯпа-сиддхи – съвършенство на органично присъщата му позиция. Що се отнася до Арджуна, той бил предан в приятелски взаимоотношения с Върховния Бог.

Трябва да се отбележи как Арджуна приема Бхагавад-гӣт. За това се говори в десета глава (10.12 – 14):

Арджуна каза: „Ти си Върховната Божествена Личност, крайната обител, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната, трансцендентална, изначална личност, нероденият и най-великият. Великите мъдреци като Нрада, Асита, Девала и Вса потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш. О, Кш̣а, изцяло приемам за истина всичко, което ми каза. О, Господи, нито полубоговете, нито демоните могат да разберат твоята личност“.

След като чува Бхагавад-гӣт от Върховната Божествена Личност, Арджуна приема Бог Кш̣а като пара брахма, Върховния Брахман. Всяко живо същество е Брахман, но върховното живо същество, Върховната Божествена Личност, е Върховният Брахман. Пара дхма означава, че е върховният подслон или убежище на всичко; павитрам означава, че е чист, недокоснат от материално замърсяване; пуруш̣ам означава, че е върховният наслаждаващ се; шшватам – изначалният; дивям – трансцендентален; ди-девам – Върховната Божествена Личност, аджам – нероден и вибхум – най-великият.

Може да се допусне, че понеже Кш̣а му е приятел, Арджуна казва всичко това като ласкателство. За да разсее подобни съмнения сред читателите на Бхагавад-гӣт, в следващия стих Арджуна мотивира тези възхвали; той обяснява, че Кш̣а е приеман за Върховната Божествена Личност не само от него, но и от авторитети като Нрада, Асита, Девала и Всадева. Това са велики личности, които разпространяват ведическото знание такова, каквото е приемано от всички чрии. Затова Арджуна казва, че приема всичко, изговорено от Кш̣а, за съвършено. Сарвам етад та манйе – „Приемам всичко, казано от теб, за истина“. Арджуна казва също, че личността на Бога се осъзнава много трудно. Той не може да бъде разбран дори от великите полубогове. Това означава, че Бог не може да бъде узнат дори от личности, по-висши от човешките същества. Как тогава едно човешко същество би могло да разбере Бог Шрӣ Кш̣а, без да стане негов предан?

Следователно Бхагавад-гӣт трябва да бъде приемана с дух на преданост. Никой не трябва да се мисли за равен на Кш̣а, нито да смята, че Кш̣а е обикновена личност или дори много велика личност. Бог Шрӣ Кш̣а е Върховната Божествена Личност. Затова според твърденията на Бхагавад-гӣт или според думите на Арджуна, който се опитва да я осъзнае, трябва поне теоретично да приемем Шрӣ Кш̣а за Върховната Божествена Личност. С такъв дух на смирение можем да разберем Бхагавад-гӣт. Ако човек не чете Бхагавад-гӣт с дух на смирение, ще му бъде много трудно да я разбере, защото тя е велика загадка.

Какво всъщност представлява Бхагавад-гӣт? Целта на Бхагавад-гӣт е да освободи човечеството от невежеството на материалното съществуване. Всеки човек изпитва различни затруднения и Арджуна, на когото предстояло да се сражава в битката при Курукш̣етра, също се намирал в трудно положение. Той се отдал на Шрӣ Кш̣а и затова била изговорена Бхагавад-гӣт. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Самото ни битие протича в атмосфера на небитие. Всъщност няма защо да се боим от небитието. Нашето съществуване е вечно. Но по един или друг начин сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.

От толкова много страдащи човешки същества малцина се интересуват от положението си: кои са те, защо са поставени в това затруднено положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив – иска да намери разрешение на всички страдания, – той не трябва да бъде считан за истинско човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се появят такива въпроси. В Брахма-сӯтра това запитване е наречено брахма-джигс. Атхто брахма-джигс. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита за неуспех, ако то не пита за природата на Абсолюта. Затова всички, които си задават въпроса защо страдат или откъде идват и къде отиват след смъртта, са подходящи ученици за разбирането на Бхагавад-гӣт. Искреният ученик трябва да изпитва голяма почит към Върховната Божествена Личност. Арджуна бил такъв ученик.

Бог Кш̣а идва на Земята специално за да напомни истинската цел на живота, когато човешките същества я забравят. Но дори тогава измежду много, много пробудени хора може би само един действително разбира истинската си позиция и Бхагавад-гӣт е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Бог е много милостив към живите същества, особено към човешките. Затова Той изговаря Бхагавад-гӣт, приемайки приятеля си Арджуна за свой ученик.

Като спътник на Кш̣а, Арджуна е отвъд влиянието на всякакво невежество. Но на бойното поле Курукш̣етра той бил поставен в положението на незнаещ, за да разпита Кш̣а за житейските проблеми, така че Богът да ги разясни за благото на бъдещите поколения и да посочи целта на живота. Тогава хората ще могат да действат правилно и да изпълнят съвършено мисията на човешкия живот.

Съдържанието на Бхагавад-гӣт дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Първо се обяснява науката за Бога, след това изначалната позиция на живите същества – джӣвите. Съществуват ӣшвара, т.е. властелин, и джӣви – живи същества, които са му подвластни. Ако едно живо същество твърди, че е независимо и свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Бхагавад-гӣт обяснява позицията на ӣшвара – върховния властелин, и джӣвите – подвластните живи същества. В нея се обсъждат също практи (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на Вселената или проявената материална природа) и карма (дейността). В материалния космос постоянно протичат различни дейности, с които са заети живите същества. От Бхагавад-гӣт трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е практи – материалната природа, как тя е подвластна на времето и какви са дейностите на живите същества.

Тези пет основни теми на Бхагавад-гӣт водят до извода, че Върховният Бог, Кш̣а, Брахман, върховният властелин, или Парамтм – може да употребите името, което пожелаете – е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния господар. Бог управлява дейността на материалната природа във Вселената, както ще бъде обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣт. Материалната природа не е независима. Тя действа под управлението на Върховния Бог. Както казва самият Той: мадхякш̣еа практи сӯяте са-чарчарам – „Тази материална природа действа под мое ръководство“. Когато виждаме удивителни неща в природата, трябва да знаем, че зад това космично проявление има господар; нищо не се осъществява независимо от него. Детинско е да не се приема съществуването на всевишна власт. За едно дете например автомобилът е нещо удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно. Но разумният човек разбира как действа автомобилът и знае, че машината се управлява от водач. По подобен начин Върховният Бог е водачът, под чието ръководство работи всичко. Както ще стане ясно от следващите глави, Бог счита джӣвите (живите същества) за негови неразделни частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. Аналогично ние, живите същества, като частици, свързани с върховния властелин, ӣшвара, или Бхагавн, Бог Шрӣ Кш̣а, притежаваме всички качества на Върховния Бог, но в незначително количество, защото сме много малки ӣшвари, подчинени ӣшвари. Ние постоянно се опитваме да господстваме над природата. Сега например се стремим да покорим космоса и да достигнем до други планети. Тази склонност към контрол съществува, защото това е качество присъщо на Кш̣а. Но въпреки желанието да господстваме над материалната природа, би трябвало да знаем, че ние не сме върховни господари. Всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣт.

Какво представлява материалната природа? В Гӣт тя е обяснена като нисша практи (природа). Живото същество се отнася към категорията на висшата практи. Практи е винаги под контрол, независимо дали е висша, или нисша. Тя олицетворява женското начало и е подвластна на Бога, подобно на съпругата, чиито дейности са направлявани от съпруга. Практи е винаги подчинена на Бога, който е неин господар. И живите същества, и материалната природа са направлявани и контролирани от Върховния. Според Бхагавад-гӣт, макар живите същества да са частици от Върховния Бог, те се отнасят към категорията на практи. Това е обяснено ясно в седма глава. Апареям итас тв ан практи виддхи ме парм джӣва-бхӯтм – „Тази материална природа е моята по-нисша практи, но отвъд нея има друга практи – джӣва-бхӯтм, живото същество“.

Материалната природа е съставена от три качества: гуата на доброто, гуата на страстта и гуата на невежеството. Над тези гуи стои вечното време. Чрез комбинация от гуите на природата, под контрола и в обсега на вечното време възникват и съществуват дейностите, наречени карма. Тези дейности се извършват от незапомнени времена и ние страдаме или се наслаждаваме на плодовете от делата си. Да предположим, че съм бизнесмен, работил непосилно и с интелигентност, и съм натрупал голяма банкова сметка. Тогава аз съм щастлив. Но да предположим, че след време изгубя всичките си пари в някаква сделка. Тогава съм нещастен. По същия начин във всяка област на живота ние се наслаждаваме на последиците от работата си или страдаме от тях. Това се нарича карма.

В Бхагавад-гӣт се обяснява какво е ӣшвара (Върховният Бог), джӣва (живото същество), практи (природата), кала (вечното време) и карма (дейността). От тях Бог, живите същества, материалната природа и времето са вечни. Проявлението на практи може да е временно, но това не означава, че е нереално. Някои философи твърдят, че проявлението на материалната природа е нереално, но според философията на Бхагавад-гӣт, т.е. философията на ваиш̣авите, това не е вярно. Проявлението на света не се приема за нереално; приема се за реално, но временно. То е сравнявано с облака, който се носи по небето или със сезона на дъждовете, които напояват растенията. Щом дъждовният сезон свърши, щом облакът изчезне и небето се проясни, всички посеви, хранени от дъжда, изсъхват. По същия начин това материално проявление възниква в определен момент, съществува известно време и след това изчезва. Така действа практи. И този цикъл се повтаря вечно. Следователно практи е вечна, а не нереална. Бог я нарича „моята практи“. Тази материална природа е отделена енергия на Върховния; по същия начин живите същества са енергия на Върховния, въпреки че не са отделени, а вечно свързани с него. И така, Бог, живите същества, материалната природа и времето са взаимно свързани и вечни. Обаче кармата не е вечна. В действителност последиците от кармата могат да бъдат много стари. От незапомнени времена ние страдаме или се наслаждаваме на последиците от дейността си. Но можем да променим тези последици и промяната зависи от съвършенството на нашето знание. Ние сме въвлечени в различни дейности. И без съмнение не знаем какъв вид дейност да предприемем, за да се освободим от последствията, но всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣт.

Позицията на ӣшвара, Върховния Бог, е позиция на върховно съзнание. Джӣвите, живите същества, като неразделно свързани с Върховния Бог частици, също притежават съзнание. Живото същество и материалната природа са разглеждани като практи, енергии на Върховния Бог, но само едната от тях, джӣвата, има съзнание. Другата практи няма съзнание – в това е разликата. По тази причина джӣва-практи е наричана по-висша – защото има съзнание, подобно на Божието. Обаче съзнанието на Бога е върховно и не би трябвало да се твърди, че джӣвата, живото същество, е също върховно осъзнато. Живото същество не придобива върховно съзнание на нито един етап от усъвършенстването си и всяка подобна теория заблуждава. То може да е осъзнато, но съзнанието му не е съвършено или върховно.

Разликата между джӣва и ӣшвара ще бъде обяснена в тринайсета глава на Бхагавад-гӣт. Бог е кш̣етра-гя, „осъзнат“, каквото е и живото същество; но живото същество е осъзнато само по отношение на собственото си тяло, докато Бог е осъзнат за всички тела. Понеже живее в сърцето на всяко живо същество, Той е осъзнат за душевните вълнения на всяка една от джӣвите. Не би трябвало да забравяме това. Обяснено е още, че Парамтм, Върховната Божествена Личност, живее в сърцето на всеки като ӣшвара, като властелин, и напътства живото същество да действа според желанията си. Живото същество забравя какво да прави. Най-напред то решава да действа по определен начин, след това се оплита в действията и последиците от собствената си карма. След като напусне едно тяло, то влиза в друго тяло, както обличаме и събличаме дрехите си. Докато се преселва така, живото същество изстрадва действията и последиците на миналата си дейност. То може да промени тази дейност, когато е в гуата на доброто, тоест когато разбира какво трябва да извърши. Ако постъпва по този начин, всички действия и последици от миналата му дейност могат да се променят. Следователно кармата не е вечна. Затова казваме, че от петте обекта (ӣшвара, джӣва, практи, време и карма) първите четири са вечни, а кармата не е вечна.

Върховно осъзнатият ӣшвара  и живото същество си приличат, защото съзнанието на Бога и на живото същество е трансцендентално. Не е вярно, че съзнанието се появява от свързване на материята. Това разбиране е погрешно. Теорията, че съзнанието се развива при определени обстоятелства и материални взаимодействия, не се приема от Бхагавад-гӣт. Покривалото на материалните обстоятелства може изкривено да отрази съзнанието, както светлината, отразена в цветно стъкло, изглежда оцветена, но съзнанието на Бога не се влияе от материята. Бог Кш̣а казва: мадхякш̣еа практи. Когато Той идва в материалната вселена, съзнанието му не се влияе от материята. Ако се влияеше, Бог щеше да бъде неспособен да говори по трансценденталните въпроси, както прави в Бхагавад-гӣт. Никой не може да каже нищо за трансценденталния свят, ако не е освободен от замърсеното материално съзнание. Така че Бог не е материално замърсен. Но нашето съзнание в момента е материално замърсено. От Бхагавад-гӣт научаваме, че трябва да пречистим материално замърсеното си съзнание. С чисто съзнание дейностите ни ще съответстват на желанието на ӣшвара и това ще ни направи щастливи. Това не означава да прекратим всякаква дейност. По-скоро дейността трябва да се пречисти, а пречистената дейност се нарича бхакти. Дейностите в бхакти изглеждат като обикновените, но не са замърсени. За невежия преданите постъпват и работят като обикновени хора, и поради липса на достатъчно знание той не разбира, че техните дейности или дейностите на Бога не са замърсени от нечисто съзнание и материя. Те са трансцендентални спрямо трите гуи на материалната природа. Ние обаче би трябвало да знаем, че в момента съзнанието ни е замърсено.

Когато сме материално замърсени, това се нарича обусловеност. Изкривеното съзнание се проявява под впечатлението: „Аз съм продукт на материалната природа“. Това се нарича фалшиво его. Погълнат от телесната концепция, човек не може да разбере състоянието си. Бхагавад-гӣт е изговорена, за да ни освободи от телесното схващане за живота и Арджуна се поставя в това положение, за да получи разяснения от Бога. Освобождение от телесното схващане за живота – това е началната дейност за един трансценденталист. Този, който желае да се освободи, най-напред трябва да узнае, че не е това материално тяло. Мукти, освобождение, означава свобода от материално съзнание. В Шрӣмад Бхгаватам също е дадено определение на освобождението: муктир хитвнятх-рӯпа сварӯпеа вявастхити. Мукти означава освобождаване на замърсеното от този материален свят съзнание и постигане на чисто съзнание. Всички наставления на Бхагавад-гӣт са предназначени да пробудят това чисто съзнание. Затова и в заключителната част на Гӣт, Кш̣а пита Арджуна дали вече е с чисто съзнание. Пречистено съзнание означава действие според наставленията на Бога. Това е целият смисъл на пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния, съзнанието ни е вече налице, но ние имаме склонността да се влияем от по-нисшите гуи. А Бог, като Върховен, никога не се влияе. Това е разликата между Върховния Бог и малките индивидуални души.

Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм“. Тогава какво съм аз? В замърсено съзнание „Аз съм“ означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм наслаждаващият се“. Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е създател и господар на материалния свят. Материалното съзнание има две психически подразделения: първото е, че човек се мисли за създател, а второто – че се мисли за наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Бог е създателят и наслаждаващият се, а живото същество, като неразделно свързана с него частица, не е нито създател, нито наслаждаващ се, а сътрудник. Живото същество е създадено и наслаждавано. Например всяка част от една машина работи в сътрудничество с цялата машина, а всяка част от тялото – с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и прочие, всички те са части от тялото, но в действителност те не са наслаждаващи се. Стомахът се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат – така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е основният орган, хранещ тялото. Затова всичко се дава на стомаха. Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на стомаха. За да се запази тялото здраво, частите му трябва да си сътрудничат и да доставят храна на стомаха. По същия начин Бог е този, който създава и се наслаждава, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да му сътрудничим, за да го удовлетворим. Това сътрудничество всъщност ни помага, както храната, давана на стомаха, помага на другите части от тялото. Ако пръстите на ръката си мислят, че те трябва да приемат храната, вместо да я дадат на стомаха, ще бъдат неудовлетворени. Централната фигура в съзиданието и наслаждението е Върховният Бог, а живите същества му сътрудничат. Те се наслаждават благодарение на това сътрудничество. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. Така трябва да бъде удовлетворяван и Бога, въпреки че живите същества имат склонността да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за създатели. Тези склонности съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния, създателя на проявения космичен свят.

В Бхагавад-гӣт ще открием, че пълното цяло обхваща върховния господар, подвластните живи същества, космичното проявление, вечното време и кармата (дейностите) – всяко едно от тях е разяснено в текста. Всички те, взети заедно, съставляват пълното цяло и то се нарича Върховна Абсолютна Истина. Пълното цяло и съвършената Абсолютна Истина представляват цялостната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а. Всички проявления се дължат на различните му енергии. Той е пълното цяло.

В Гӣт се обяснява също, че безличностният Брахман е подчинен на съвършената Върховна Личност (брахмао хи пратиш̣ххам). В Брахма сӯтра Брахман е обяснен по-подробно и е сравнен с лъчите на слънцето. Безличностният Брахман това са сияещите лъчи на Върховната Божествена Личност. Безличностният Брахман е частично осъществяване на абсолютното цяло; същото се отнася и за Парамтм. От петнайсета глава ще разберем, че Върховната Божествена Личност, Пуруш̣оттама, е над безличностния Брахман и Парамтм. Бог, Върховната Личност, е наричан сач-чид-нанда-виграха. Брахма сахит започва така: ӣшвара парама кш̣а сач-чид-нанда-виграха андир дир говинд сарва-краа-краам – „Говинда, Кш̣а, е причината на всички причини. Той е изначалният. Той е самата форма на вечност, знание и блаженство“. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на божествения аспект сат (вечност). Осъзнаването на Парамтм включва сат и чит (вечност и знание). А осъзнаването на Божествената Личност, Кш̣а, обхваща всичките му трансцендентални аспекти: сат, чит и нанда (вечност, знание и блаженство) в пълна виграха (форма).

Ограничените хора смятат, че Върховната Истина е безличностна, но тя е трансцендентална личност и това се потвърждава в цялата ведическа литература. Нитьо нитн четанаш четаннм (Каха Упаниш̣ад, 2.2.13). Както всички ние сме индивидуални живи същества, отделни личности, така и Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност. Да се осъзнае Личността на Бога, означава да се осъзнаят всичките трансцендентални аспекти на цялостната му форма. Пълното цяло не е безформено. Ако Бог беше без форма или по-малък от каквото и да е друго нещо, тогава нямаше да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да обхваща всичко, което познаваме от опит, както и всичко извън сферата на опита ни. В противен случай то не би било пълно.

Пълното цяло, Божествената Личност, притежава неограничени енергии (парся шактир вивидхаива шрӯяте). Как Кш̣а действа с различните си енергии, това също се обяснява в Бхагавад-гӣт. Феноменалният материален свят, в който сме поставени, също е сам по себе си цялостен – двайсет и четирите елемента, на които тази материална вселена е временно проявление, според Скхя философията са напълно пригодни да произвеждат всички ресурси, необходими за поддържането и съществуването на Вселената. Няма нищо излишно и нищо липсващо. Това проявление на света има свое собствено време, определено от енергията на върховното цяло, и когато това време свърши, то ще бъде унищожено, според съвършената подредба на цялото. Малките частици от цялото, живите същества, разполагат с пълната възможност да го осъзнаят, а всички затруднения или несъвършенства се дължат на непълно знание за цялото. Но Бхагавад-гӣт съдържа пълното знание на ведическата мъдрост.

Ведическото знание е непогрешимо и съвършено и индусите го приемат по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение и според смти, т.е. предписанията на Ведите, ако човек докосне изпражнение на животно, трябва да се изкъпе, за да се очисти. Но пак във ведическите писания се посочва, че кравешкият тор е пречистващо средство. Изглежда, че има противоречие, но това твърдение се приема, защото е ведическо предписание и, ако го приеме, човек няма да сгреши. Неотдавна съвременната наука доказа, че кравешкият тор притежава всички антисептични свойства. Ведическото знание е съвършено, защото е над всякакви съмнения и грешки, а Бхагавад-гӣт е същността на цялото ведическо знание.

Ведическото знание не може да бъде предмет на изследвания. Нашите проучвания са несъвършени, защото изследваме нещата с несъвършени сетива. Както се посочва в Бхагавад-гӣт, трябва да приемем съвършеното знание, което достига до нас чрез парампар (ученическата приемственост). Трябва да получим знание от подходящ източник в ученическата приемственост, водеща началото си от върховния духовен учител, самия Бог, и предавана по веригата от духовни учители. Арджуна, ученикът, който получава уроци от Бог Шрӣ Кш̣а, приема всичко, което Той казва, без да му противоречи. Не бива да се приема една част от Бхагавад-гӣт, а да не се приема друга. Не. Трябва да приемаме Бхагавад-гӣт без изменения, без зачеркване и произволна намеса в съдържанието ѝ. Гӣт трябва да се приема като съвършено представяне на ведическото знание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници и първите думи са изговорени от самия Бог. Неговите думи са наречени апауруш̣ея, тоест те са нещо различно от думите на един обикновен човек, замърсен от следните четири недостатъка: (1) със сигурност извършва грешки; (2) постоянно е в илюзия; (3) склонен е да мами другите и (4) ограничен е от несъвършените си сетива. С тези четири недостатъка човек не може да предаде съвършеното всепроникващо знание.

Ведическото знание не се предава от несъвършени живи същества. То е дадено в сърцето на Брахм, първото сътворено същество. Брахм на свой ред го разпространява сред синовете и учениците си такова, каквото го е получил от Бога. Бог е пӯрам, напълно съвършен и отвъд законите на материалната природа. Тоест с малко интелигентност може да се разбере, че Бог е единственият владетел на всичко във Вселената и първоначалният творец, създателят на Брахм. Понеже Брахм е наричан питмаха, прадядо, в единайсета глава Бог е назован прапитмаха, или създател на прадядото.

Никой не бива да твърди, че е собственик на нещо. Човек трябва да приема само тези неща, които са отредени от Бога като необходими за съществуването му. Има много примери за това как да използваме нещата, които Бог ни е отредил. Това също се обяснява в Бхагавад-гӣт. В началото Арджуна решава, че няма да се сражава в битката на Курукш̣етра. Това е неговото лично решение. Той казва на Бога, че е невъзможно да се радва на завоюваното царство, след като убие роднините си. Но решението му се основава на телесно схващане; той се отъждествява с тялото си и приема свързаните с него за свои братя, племенници, зетьове, дядовци и т.н. Единственото, към което се стреми, е да удовлетвори телесните си нужди. Бхагавад-гӣт е изговорена от Кш̣а, за да промени това схващане и накрая Арджуна решава да се бие под ръководството на Бога, като казва: кариш̣йе вачана тава – „Ще действам, както ми наредиш“.

Предназначението на хората в този свят не е да се карат като котки и кучета. Хората би трябвало да бъдат интелигентни, за да осъзнаят важността на човешкия живот и да се откажат да действат като животни. Човешкото същество трябва да проумее целта на живота си; тази препоръка присъства навсякъде във ведическата литература, а същността е изложена в Бхагавад-гӣт. Ведическата литература е предназначена за човешки същества, не за животни. Животните могат да убиват други животни, без да извършват грях, но ако човек убива животни, за да наслаждава неконтролирания си език, той ще трябва да отговаря за нарушаване на природните закони. В Бхагавад-гӣт се обяснява, че съществуват три вида дейности според различните гуи на природата: дейности в доброто, в страстта и в невежеството. Има и три вида храна: храна в доброто, в страстта и в невежеството. Всичко това е подробно разяснено и ако правилно използваме наставленията на Бхагавад-гӣт, целият ни живот ще се пречисти и накрая ще достигнем целта, която е отвъд това материално небе (яд гатв на нивартанте тад дхма парама мама).

Тази цел се нарича сантана небе, вечното духовно небе. В материалния свят ние откриваме, че всичко е временно. То се ражда, съществува известно време, възпроизвежда се, запада и след това изчезва. Това е законът на материалния свят, независимо дали става въпрос за човешко тяло, плод или нещо друго. Но отвъд временния свят съществува друг свят, за който също имаме сведения. Този свят притежава различна природа и тя е сантана, вечна. В единайсета глава джӣвата и Бога също са описани като сантана. Ние сме интимно свързани с Бога и понеже в качествено отношение сантана-дхма, т.е. вечното небе, сантана Върховната Личност и сантана живите същества са еднакви, целта на Бхагавад-гӣт е да събуди нашият сантана дълг, нашата сантана дхарма, вечното задължение на живото същество. Ние се занимаваме временно с различни дейности, но те могат да бъдат пречистени, когато изоставим временните дела и приемем дейностите, предписани от Върховния Бог. Това се нарича чист живот.

Върховният Бог и трансценденталната му обител са сантана, каквито са и живите същества; и общуването с Върховния в неговата сантана обител е съвършенството на човешкия живот. Бог е благоразположен към живите същества, защото те са негови синове. Кш̣а заявява в Бхагавад-гӣт: сарва-йониш̣у… аха, бӣджа-прада пит – „Аз съм баща на всички“. Естествено, има всякакви живи същества в зависимост от различната им карма, но тук Кш̣а казва, че Той е бащата на всички. Бог идва на Земята, за да върне падналите обусловени души обратно в сантана вечното небе, така че сантана живите същества да възстановят вечната си сантана позиция във вечно общуване с него. Той идва лично в различни въплъщения или изпраща доверените си слуги като синове, приближени или чрии, за да върнат обратно обусловените души.

Следователно сантана дхарма не се отнася до някакъв сектантски религиозен метод. Тя е вечното предназначение на вечните живи същества във връзката им с вечния Върховен Бог. Както стана дума, сантана дхарма се отнася до вечното занимание на живото същество. Шрӣпда Рмнуджчря е обяснил думата сантана като „нещо, което няма нито начало, нито край“, така че, когато говорим за сантана дхарма, позовавайки се на авторитета на Шрӣпда Рмнуджчря, трябва да приемем, че тя няма начало и край.

Значението на думата религия е малко по-различно от това на сантана дхарма. Религията изразява идеята за вяра, а вярата може да се променя. Човек може да вярва в определен метод и може да промени тази си вяра, като приеме друга, но сантана дхарма се отнася за дейности, които не могат да бъдат променяни. Например водата е мокра и това качество не може да ѝ бъде отнето, както и топлината не може да бъде отнета от огъня. Аналогично вечното предназначение на вечното живо същество не може да му бъде отнето. Сантана дхарма е вечно свързана с живото същество. Когато говорим за сантана дхарма, трябва да приемем за вярно, че тя няма нито начало, нито край, като се позоваваме на авторитета на Шрӣпда Рмнуджчря. Това, което няма нито начало, нито край, не може да бъде сектантско, защото не се вмества в никакви граници. Тези, които изповядват някаква сектантска вяра, погрешно ще сметнат, че сантана дхарма също е нещо сектантско, но ако вникнем дълбоко в същността ѝ и я разгледаме в светлината на съвременната наука, ще разберем, че сантана дхарма е заниманието на всички хора по света, нещо повече – на всички живи същества във Вселената.

Конкретна религиозна вяра може да има начало в историческите летописи на човечеството, но за сантана дхарма няма начало, защото тя вечно съпровожда живите същества. Що се отнася до живото същество, авторитетните шстри сочат, че то нито се ражда, нито умира. Това се твърди и в Гӣт. То е вечно и неунищожимо и продължава да живее и след унищожението на временното му материално тяло. Във връзка с понятието сантана дхарма нека се опитаме да проумеем понятието „религия“, като изхождаме от санскритския корен на думата. Дхарма се отнася до това, което постоянно съществува в даден обект. Ясно е, че ако има огън, има топлина и светлина. Без топлина и светлина думата „огън“ няма смисъл. Така трябва да търсим и същността на живото същество, същността, която постоянно го придружава. Този постоянен придружител е негово вечно качество и това вечно качество е неговата вечна религия.

Когато Сантана Госвмӣ пита Шрӣ Чайтаня Махпрабху каква е сварӯпата на всяко живо същество, Той отговаря, че сварӯпа, органично присъщата позиция на живото същество, е да служи на Върховната Божествена Личност. Ако анализираме твърдението на Бог Чайтаня, лесно ще разберем, че всяко живо същество непрекъснато служи на друго живо същество. То служи на другите в различни позиции и така се наслаждава на живота. Домашните животни служат на хората като слуга на господар. А служи на господаря Б, Б служи на господаря В, В служи на господаря Г и т.н. По силата на обстоятелствата майката служи на сина си, съпругата – на съпруга си, той – на съпругата, приятел – на приятеля и прочие. Продължавайки в този дух, ще видим, че в обществото на живите същества всеки служи на някого. Политикът представя програмата си пред обществото, за да го убеди във възможностите си да му служи. Избирателите гласуват за него, понеже мислят, че той ще отдаде ценно служене на обществото. Собственикът на магазина служи на клиента, а работникът служи на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на държавата по силата на вечната природа на вечното живо същество. Ето как разбираме, че нито едно живо същество не е освободено от служене на другите живи същества, и затова без колебание можем да направим извода, че служенето е постоянният придружител на живото същество и негова вечна религия.

Под влияние на времето и обстоятелствата човек изповядва определена вяра и се обявява за индус, мюсюлманин, християнин, будист или привърженик на някаква секта. Но обозначения от този род нямат нищо общо със сантана дхарма. Един индус може да смени вярата си и да стане мюсюлманин, един мюсюлманин – индус или християнинът може да промени вярата си и т.н. Но смяната на религиозната вяра не влияе на вечното занимание да се служи на другите. При всички обстоятелства индусът, мюсюлманинът или християнинът служат на някого. Изповядването на някаква вяра не е изповядване на сантана дхарма. Служенето е сантана дхарма.

В действителност ние сме свързани с Върховния чрез служене. Върховният Бог е Върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме негови слуги. Ние сме създадени, за да му доставяме наслада, и ако участваме в това вечно наслаждение на Върховната Божествена Личност, ще бъдем щастливи. Не можем да бъдем щастливи по друг начин. Не е възможно да бъдем щастливи независимо от Бога, както никоя част от тялото не може да е щастлива, без да си сътрудничи със стомаха. Живото същество не може да бъде щастливо, ако не отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог.

В Бхагавад-гӣт не се одобрява почитането и служенето на различните полубогове. Това е посочено в седма глава, двайсет и осми стих:

„Личности, чийто разум е обсебен от материални желания, се отдават на някой полубог и следват определени правила и предписания според собствената си природа“. Тук направо се казва, че хората, водени от похот, почитат полубоговете, а не Върховния Бог Кш̣а. Когато споменаваме името Кш̣а, нямаме предвид някакво сектантско име. Кш̣а означава „висше наслаждение“; потвърдено е, че Върховният Бог е извор на вечно наслаждение. Всеки копнее за щастие. нанда-майо 'бхст (Веднта сӯтра, 1.1.12). Живите същества също като Бога са напълно осъзнати и се стремят към щастие. Господ е вечно щастлив и ако живите същества общуват с него, сътрудничат му и му служат, те също ще бъдат щастливи.

Той идва в този тленен свят, за да ни покаже своите изпълнени с щастие забавления във Вндвана. Когато Бог Шрӣ Кш̣а е във Вндвана, всичко, което прави с пастирчетата, с приятелките си, с другите жители на Вндвана и с кравите, е пълно с щастие. Цялото население на Вндвана се занимава само с Кш̣а. Той успява да убеди дори баща си, Нанда Махрджа, да спре обожанието на Индра, за да покаже, че не е нужно да се почитат полубоговете. Хората се нуждаят единствено от обожание на Върховния Бог, защото крайната им цел е да се завърнат в неговото царство.

Царството на Бог Шрӣ Кш̣а е описано в Бхагавад-гӣт в петнайсета глава, шести стих:

„Тази моя върховна обител не се осветява от слънце, луна, огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се завръщат в материалния свят“.

Тук се описва вечното небе. Разбира се, нашата представа за небето е материална и когато мислим за него, го свързваме със слънце, луна, звезди и т.н. Но в този стих Господ казва, че във вечното небе няма нужда от слънце, луна или някакъв огън, защото духовното небе се осветява от лъчите на брахмаджьоти, които излъчва Върховният Бог. Ние срещаме големи трудности в опита си да достигнем други планети, но не е трудно да разберем какво представлява обителта на Върховния Бог. Тази обител се нарича Голока. Тя е описана прекрасно в Брахма сахит (5.37): голока ева нивасатй акхилтма-бхӯта. Господ пребивава вечно в своята обител Голока. Но Той може да бъде видян дори в нашия свят, защото идва и разкрива истинската си форма сач-чид-нанда-виграха. И когато ни показва тази форма, вече няма нужда да си въобразяваме как изглежда Той. За да спре игрите на въображението, Бог слиза и показва истинската си форма Шмасундара. За нещастие, ограничените хора му се присмиват, защото Той идва като един от нас и се държи като обикновено човешко същество. Не бива да го смятаме за един от нас. Със своето всемогъщество Той ни се представя в истинската си форма и показва забавления, които са точно копие на забавленията в духовната му обител.

В сияйните лъчи на духовното небе плуват безброй планети. Брахмаджьоти се излъчва от върховната обител, Кш̣алока, и нанда-мая, чин-мая планетите, които не са материални, плуват в тези лъчи. Бог казва: на тад бхсаяте сӯрьо на шашко на пвака яд гатв на нивартанте тад дхма парама мама. Този, който достигне това духовно небе, няма да се връща отново в материалното небе. В материалното небе, дори ако достигнем най-висшата планета (Брахмалока), а какво да говорим за Луната, пак ще открием същите условия на живот, а именно: раждане, болести, старост и смърт. Няма планета в материалната вселена, която да е свободна от тези четири принципа на материалното битие.

Живите същества пътуват от една планета на друга, но това не означава, че можем да отидем на всяка планета, която пожелаем, просто с механични средства. Ако искаме да отидем на други планети, за това има определен метод. Казано е: нти дева-врат девн питн нти пит-врат. Не са нужни механични средства за междупланетното пътуване. Гӣт ни осведомява: нти дева-врат девн. Луната, Слънцето и по-висшите планети са известни като Сваргалока. Съществуват три различни групи планети: висши, средни и нисши планетарни системи. Земята принадлежи към средната планетарна система. Бхагавад-гӣт ни обяснява как да пътуваме до по-висшите планетарни системи (Девалока)  по много прост начин: нти дева-врта девн. Достатъчно е човек да почита полубога на съответната планета и така ще отиде на Луната, Слънцето или на някоя от висшите планетарни системи.

Но Бхагавад-гӣт не ни съветва да посещаваме никоя от планетите в материалния свят, защото дори да отидем с помощта на механично средство на Брахмалока, най-висшата материална планета, като пътуваме около четиресет хиляди години (а кой живее толкова дълго?), пак ще се сблъскаме с материалните неприятности, свързани с раждане, смърт, болести и старост. Но този, който желае да достигне върховната планета Кш̣алока или някоя друга планета в духовното небе, няма да се срещне с тези материални неудобства. Най-висша в духовното небе е върховната планета, наречена Голока Вндвана, изначалната планета в обителта на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кш̣а. Тези сведения са изложени в Бхагавад-гӣт, от чиито наставления научаваме как да напуснем материалния свят и да започнем истински блажен живот в духовното небе.

Бхагавад-гӣт, в петнайсета глава, първи стих, предлага истинската картина на материалния свят. Там се казва:

Материалният свят е описан като дърво, чиито корени са нагоре, а клоните – надолу. Всеки от нас е виждал дърво с корените нагоре. Когато застанем на брега на река или друг воден басейн, ще видим, че дървото, което се отразява във водата, е обърнато: клоните са надолу, а корените – нагоре. По същия начин този материален свят е отражение на духовния. Материалният свят е само сянка на реалността. В сянката няма реалност или същина, но по нея можем да разберем, че те съществуват – реалността и същината. В пустинята няма вода, но миражът подсказва, че такова нещо като водата съществува. В материалния свят няма вода, няма щастие. Истинската вода на истинското щастие е в духовния свят.

Бог ни предлага начина, по който можем да достигнем духовния свят (Бхагавад-гӣт, 15.5):

Това падам авяям, вечно царство, може да се достигне от човек, който е нирмна-моха. Какво означава това? Ние обичаме обозначенията. Всеки желае да стане някакъв: сър, лорд, президент, богаташ, цар или нещо друго. Привързани към подобни обозначения, ние сме привързани към тялото, защото обозначенията се отнасят до тялото. Но ние не сме това тяло и разбирането на тази истина е първият етап по пътя на духовното осъзнаване. Ние се свързваме с трите гуи на материалната природа и за да се освободим от привързаностите, ни трябва предано служене на Бога. Без привързаност към преданото служене, не е възможно да постигнем независимост от трите материални гуи. Обозначенията и привързаностите се дължат на нашата похот и желания, на стремежа ни да господстваме над материалната природа. Докато не изоставим склонността си да се правим на Господ, няма възможност да се завърнем в царството на Върховния – сантана-дхма. Това неунищожимо, вечно царство може да се достигне от всеки, който не е объркан от привлекателността на фалшивите материални наслади и служи на Върховния Бог. Така установен, човек лесно може да достигне върховната обител.

На друго място в Гӣт (8.21) се посочва:

Авякта означава „непроявен“. Пред нас не е проявен дори целият материален свят. Сетивата ни са толкова несъвършени, че не можем да видим дори всички звезди в тази материална вселена. От ведическата литература получаваме обширна информация за различните планети; от нас зависи да ѝ вярваме или не. Всички важни планети са описани във ведическата литература, и по-специално в Шрӣмад Бхгаватам, а духовният свят, отвъд материалното небе, е описан като авякта, непроявен. Би трябвало да копнеем за духовното царство, защото когато го достигнем, няма повече да се връщаме в материалния свят.

Логично е да се постави въпросът: как да се достига обителта на Върховния Бог? Отговорът намираме в осма глава. Там се казва:

„Всеки, който мисли за мен, като напуска тялото си в края на живота, веднага постига моята природа; в това няма съмнение“ (Бхагавад-гӣт, 8.5). Този, който мисли за Кш̣а в момента на смъртта, отива при него. Човек трябва да помни формата на Бог Кш̣а. Ако мисли за него, докато напуска тялото си, със сигурност ще достигне духовното царство. Мад-бхвам се отнася до висшата природа на Върховното същество. Върховното същество е сач-чид-нанда-виграха – формата му е вечна, пълна със знание и блаженство. Настоящото ни тяло не е сач-чид-нанда. То е асат, не е сат. То не е вечно, а тленно. То не е чит, т.е. пълно със знание, пълно е с невежество. Ние нямаме знание за духовното царство, нито съвършено знание за този материален свят, в който толкова много неща са непознати за нас. Тялото е също и нирнанда, т.е. вместо да е изпълнено с блаженство, то е пълно със страдание. Всички страдания, които изживяваме в материалния свят, идват от тялото. Но всеки, който напуска тялото си и мисли за Кш̣а, Върховната Личност, веднага получава сач-чид-нанда тяло.

В материалния свят напускането на едно тяло и получаването на друго е организиран процес. Човек умира, след като е решено какъв вид тяло ще има в следващия си живот. Висши авторитети, а не самото живо същество вземат това решение. Според дейностите си в този живот ние или ще се издигнем, или ще паднем. Този живот е подготовка за следващия. Ако успеем да се подготвим за издигане до царството на Бога, тогава е сигурно, че след като напуснем това материално тяло, ще получим духовно тяло като това на Бога.

Както вече беше обяснено, има различни трансценденталисти: брахма-вдӣ, парамтма-вдӣ и предани. Спомена се също и това, че в брахмаджьоти (духовното небе) има безброй планети. Те са много повече от планетите в материалния свят. Материалният свят е приблизително една четвърт от творението (екшена стхито джагат). В тази материална част има милиарди вселени с трилиони планети, слънца, звезди и луни. Но материалното творение е само малка част от цялото творение; по-голямата част е в духовното небе. Този, който желае да се слее със съществуването на Върховния Брахман, веднага се пренася в брахмаджьоти на Върховния Бог и така достига духовното небе. Преданият, който желае да се радва на взаимоотношения с Бога, достига някоя от безбройните Ваикуха планети и там Върховният чрез пълните си разширения Нряа, с четири ръце и различни имена, като Прадюмна, Анируддха и Говинда, общува с него. Ето защо в края на живота си трансценденталистите мислят за брахмаджьоти, Парамтм или Върховната Божествена Личност Шрӣ Кш̣а. И в трите случая те влизат в духовното небе, но само преданият или този, който е в лична връзка с Върховния, достига Ваикуха планетите или Голока Вндвана. По-нататък Бог добавя: „В това няма съмнение“. Трябва да вярваме безрезервно. Не бива да отричаме всичко, което не отговаря на представите ни. Отношението ни трябва да бъде като това на Арджуна – „Вярвам във всичко, което казваш“. А Бог казва, че всеки, който по време на смъртта си мисли за него като Брахман, Парамтм или Божествената Личност, със сигурност ще влезе в духовното небе. Няма основание да не вярваме в това.

Бхагавад-гӣт (8.6) обяснява и основния принцип, който прави възможно влизането в духовното царство просто като се мисли за Върховния по време на смъртта:

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот“. Най-напред трябва да разберем, че материалната природа е проява на една от енергиите на Върховния Бог. Във Виш̣у Пура (6.7.61) са очертани основните му енергии:

Върховният Бог има безброй различни енергии и те са извън възприятието ни, но велики учени и мъдреци, освободени души, са изучили тези енергии и са ги разграничили в три раздела. Всички енергии са виш̣у-шакти, което означава, че те са различни проявления на Бог Виш̣у. Първата енергия е пар, трансцендентална. Живите същества, както вече беше обяснено, също принадлежат към трансценденталната висша енергия. Останалите, материалните енергии, са в гуата на невежеството. По време на смъртта можем да останем в по-нисшата енергия на този материален свят или да се прехвърлим в енергията на духовния свят. В Бхагавад-гӣт (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот“.

В живота сме свикнали да мислим или за материалната, или за духовната енергия. Как да прехвърлим мислите си от материалната енергия към духовната? Има толкова много литература, която ангажира мислите ни с материална енергия: вестници, списания, романи и т.н. Нашето мислене, в момента погълнато от подобна литература, трябва да бъде насочено към ведическите писания. С тази цел великите мъдреци са написали томове ведическа литература, например Пурите. Пурите не са плод на фантазия. Те са исторически записки. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 20.122) намираме следния стих:

Обусловените души или живите същества със слаба памет са забравили връзката си с Върховния Бог и са потънали в мисли за материални дейности. Кш̣-дваипяна Вса е оставил огромно количество ведическа литература, за да се прехвърли мисловната сила на хората към духовното небе. Най-напред той разделя Ведите на четири части, след това ги обяснява в Пурите, а за хората с по-ограничени възможности пише Махбхрата. Бхагавад-гӣт е част от Махбхрата. След това цялата ведическа литература е обобщена във Веднта сӯтра, а като помощно средство за разбиране на Веднта сутра той предлага коментар върху нея, наречен Шрӣмад Бхгаватам. Трябва да четем тази ведическа литература. Както умът на материалистите е насочен към четене на вестници, списания и литература, посветена на материални неща, така ние трябва да се насочим към литературата, оставена ни от Всадева. Само така ще е възможно да помним Върховния по време на смъртта. Това е единственият път, посочен от Бога, и Той гарантира резултата: „В това няма съмнение“.

„Затова, Арджуна, трябва винаги да мислиш за мен, Кш̣а, като в същото време следваш предписания си дълг да се сражаваш. С дейности, посветени на мен, с ум и интелигентност, установени върху мен, ти без съмнение ще ме достигнеш“ (Бхагавад-гӣт, 8.7).

Кш̣а не съветва Арджуна да изостави задълженията си и да мисли само за него. Бог никога не предлага нещо непрактично. В този материален свят, за да поддържа тялото си, човек трябва да работи. Според различните видове дейност човешкото общество се разделя на четири социални класи: брхмаа, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Класата на брхмаите – интелигенцията, действа по един начин, класата на кш̣атриите – администраторите, действа по друг начин, търговската и работническата класа също изпълняват собствените си специфични задължения. В човешкото общество всеки трябва да работи, за да съществува, независимо дали е работник, търговец, управник, земеделец или принадлежи към висшата класа и е литератор, учен или теолог. Затова Господ казва на Арджуна, че не е нужно да изоставя задълженията си, но докато ги изпълнява, трябва да помни Кш̣а (мм анусмара). Ако човек не помни Кш̣а, докато се бори за съществуването си, не е възможно да помни Кш̣а по време на смъртта. Бог Чайтаня дава същия съвет: кӣртанӣя сад хари – човек трябва винаги да повтаря имената на Бога. Няма разлика между имената на Бога и самия Бог. Няма разлика между наставлението на Кш̣а към Арджуна „Помни само мен“ и предписанието на Бог Чайтаня „винаги повтаряй имената на Бог Кш̣а“. Това е така, защото няма разлика между Кш̣а и името му. На абсолютен план няма разлика между обекта и неговото обозначение. Затова трябва да практикуваме помненето на Кш̣а постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, като повтаряме имената му и подредим живота и дейностите си така, че да може да го помним винаги.

Как да постигнем това? чриите дават следния пример: ако една омъжена жена е привлечена от друг мъж или ако човек има влечение към друга жена, а не към съпругата си, такава привързаност е много силна. Влюбената жена постоянно мисли за любимия си и за срещата с него дори докато шета вкъщи. Тя изпълнява домакинските си задължения много внимателно, така че съпругът ѝ да не заподозре любовта ѝ. По същия начин трябва винаги да помним върховния любим, Шрӣ Кш̣а, и в същото време грижливо да изпълняваме материалните си задължения. За това е необходима силна любов. Само ако силно обичаме Върховния Бог, можем да изпълняваме дълга си и в същото време да го помним. И тази любов трябва да се развива. Арджуна например винаги мисли за Кш̣а. Той е негов вечен придружител, но в същото време е и воин. Кш̣а не го съветва да изостави битката и да отиде в гората, за да медитира. Когато Кш̣а описва пред Арджуна системата на йога, Арджуна казва, че за него е невъзможно да я практикува.

„Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която ми описа накратко, е неприложима и непосилна за мен, защото умът ми е неспокоен и неустойчив“ (Бхагавад-гӣт, 6.33).

Но Господ отговаря:

„От всички йогӣ този, който с голяма вяра винаги пребивава в мен, мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене, е най-интимно свързан с мен в йога и е над всички. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣт, 6.47). Този, който винаги мисли за Върховния Бог, е най-велик йогӣ, най-съвършен гнӣ и в същото време най-великият предан. По-нататък Господ казва на Арджуна, че като кш̣атрия той не може да откаже сражение. Но ако се сражава, помнейки Кш̣а, и в момента на смъртта ще помни Кш̣а. Това изисква пълна отдаденост в трансценденталното любовно служене на Бога.

В действителност ние работим не с тялото, а с ума и интелигентността си. Ако умът и интелигентността постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог, тогава естествено и сетивата ще са заети в негово служене. Външно дейностите на сетивата остават същите, но съзнанието се променя. Бхагавад-гӣт учи как човешкият ум и интелигентност изцяло да се потопят в мисли за Бога. Това дава възможност на човека да се пренесе в Божието царство. Ако умът е зает със служене на Кш̣а, и сетивата естествено започват да му служат. Това е изкуството и тайната на Бхагавад-гӣт – пълно потапяне в мисли за Шрӣ Кш̣а.

Съвременният човек положи неимоверни усилия да достигне Луната, но не полага кой знае какви усилия да се издигне духовно. Ако някой има да живее още петдесет години, той трябва да използва този кратък период от време, за да развие способността постоянно да мисли за Бога, Върховната Личност. Тази практика е методът на предаността:

Тези девет начина на действие, от които най-лесният е шраваа, слушане на Бхагавад-гӣт от осъзната личност, ще обърнат мислите на човека към Върховното същество. Това ще доведе до помнене на Бога и ще му позволи при напускане на тялото да получи духовно тяло, единствено подходящо за общуване с Върховния Бог.

По-нататък Господ казва:

„Този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, съсредоточил ума си в това да ме помни, без да се отклонява от пътя, той, о, Арджуна, със сигурност ще ме достигне“ (Бхагавад-гӣт, 8.8).

Това не е много труден метод, но трябва да се научи от опитна личност. Тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – обърнете се към личност, която вече практикува. Умът непрекъснато скача от едно на друго и човек трябва с практика да го съсредоточи върху формата на Върховния Бог, Шрӣ Кш̣а, или върху звука на името му. По природа умът е неспокоен и се лута в различни посоки, но той може да намери покой в звуковата вибрация на Кш̣а. Медитирайки върху парама пуруш̣ам, Върховната Божествена Личност, в духовното царство, в духовното небе, човек ще го достигне. Пътищата и начините за окончателно осъзнаване, за крайния успех, са посочени в Бхагавад-гӣт и вратите на това знание са отворени за всекиго. Никой не е оставен отвън. Хората от всички съсловия могат да отидат при Кш̣а, като мислят за него, защото мисленето и слушането за Бога е възможно за всекиго.

По-нататък Господ казва (Бхагавад-гӣт, 9.32 – 33):

Дори търговецът, падналата жена, работникът или човешките същества с най-ниско обществено положение могат да достигнат Върховния. Не е нужна високо развита интелигентност. Същественото е, че всеки, възприел принципите на бхакти йога и Върховния Бог като суммум бонум в живота, тоест като най-висша и крайна цел, може да достигне Бога в духовното небе. Ако приеме изложените в Бхагавад-гӣт принципи, човек ще направи живота си съвършен и ще разреши окончателно всичките си проблеми. Това е същността на Бхагавад-гӣт.

В заключение трябва да кажем, че Бхагавад-гӣт е трансцендентална литература, която трябва да се чете много внимателно. Гӣт-шстрам ида пуя я пахет праята пумн – ако наставленията на Бхагавад-гӣт се следват както трябва, това гарантира освобождение от всички страдания и тревоги в живота. Бхая-шокди-варджита. Човек ще се освободи от страховете в този живот и следващият му живот ще бъде духовен (Гӣт мхтмя, 1).

Има и друго предимство:

„Ако някой чете Бхагавад-гӣт много искрено и с необходимата сериозност, по Божията милост последиците от миналите му грехове няма да действат върху него“ (Гӣт мхтмя, 2). В последната част на Бхагавад-гӣт (18.66) Бог заявява:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай!“ По този начин Бог поема пълна отговорност за всекиго, който му се отдаде, и го предпазва от всички греховни последици.

„Човек може да се къпе всеки ден, но ако само веднъж се изкъпе в святата вода на Бхагавад-гӣт, подобно на свещената вода от Ганг, изцяло ще се пречисти от материалните си замърсявания“ (Гӣт мхтмя, 3).

Понеже Бхагавад-гӣт е изговорена от Бога, Върховната Личност, не е нужно да четем друга ведическа литература. Достатъчно е внимателно и редовно да слушаме и четем Бхагавад-гӣт. В сегашната епоха хората до такава степен са погълнати от материални дейности, че не е възможно да прочетат цялата ведическа литература. Но това не е необходимо. Тази единствена книга, Бхагавад-гӣт, е достатъчна, защото тя е същността на цялата ведическа литература и най-вече, защото е изречена от Бога, Върховната Личност (Гӣт мхтмя, 4).

Както се казва:

„Ако пие вода от Ганг, човек постига спасение, а какво да говорим за този, който пие от нектара на Бхагавад-гӣт. Тя е истинският нектар на Махбхрата и е изговорена от самия Бог Кш̣а, изначалният Виш̣у“ (Гӣт мхтмя, 5). Бхагавад-гӣт идва от устата на Върховната Божествена Личност, а за Ганг се казва, че извира от лотосовите му нозе. Разбира се, няма разлика между устата и нозете на Върховния Бог, но един безпристрастен анализ ни показва, че Бхагавад-гӣт има по-голяма сила дори от водата на Ганг.

„Този Гӣтопаниш̣ад, Бхагавад-гӣт, същността на всички Упаниш̣ади, може да бъде сравнен с крава, а Бог Кш̣а, прочутото пастирче, дои тази крава. Арджуна е сравнен с теленце. Учените хора и чистите предани трябва да пият нектарното мляко на Бхагавад-гӣт“ (Гӣт-мхтмя, 6).

В наши дни хората силно желаят да имат едно свещено писание, един Бог, една религия, едно знание. Затова ека шстра девакӣ-путра-гӣтам – нека има едно писание за целия свят – Бхагавад-гӣт. Еко дево девакӣ-путра ева – нека има един Бог за целия свят – Шрӣ Кш̣а. Еко мантрас тася нмни – да има един химн, една мантра, една молитва – повтарянето на неговото име: Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Кармпи ека тася девася сев – и нека има само една дейност – служенето на Бога, Върховната Личност.

Ева парампар-прптам има рāджарш̣айо виду (Бхагавад-гӣт, 4.2). Бхагавад-гӣт такава, каквато е идва до нас чрез тази ученическа приемственост:

1. Кш̣а
2. Брахм
3. Нрада
4. Вса
5. Мадхва
6. Падманбха
7. Нхари
8. Мдхава
9. Акш̣обхя
10. Джая Тӣртха
11. Гнасиндху
12. Данидхи
13. Виднидхи
14. Рджендра
15. Джаядхарма
16. Пуруш̣оттама
17. Брахмая Тӣртха
18. Вса Тӣртха
19. Лакш̣мӣпати
20. Мдхавендра Пурӣ
21. Ӣшвара Пурӣ, (Нитнанда, Адвайта)
22. Бог Чайтаня
23. Рӯпа, (Сварӯпа, Сантана)
24. Рагхунтха, Джӣва
25. Кш̣адса
26. Нароттама
27. Вишвантха
28. (Баладева), Джаганнтха
29. Бхактивинода
30. Гауракишора
31. Бхактисиддхнта Сарасватӣ
32. А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупда