ПЪРВА ГЛАВА

ТЕКСТ 1: Дхтарш̣ра каза: О, Саджая, какво правят моите синове и синовете на Пу, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?

ТЕКСТ 2: Саджая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Павите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи.

ТЕКСТ 3: О, учителю, погледни великата армия на синовете на Пу, така умело подредена от интелигентния ти ученик, сина на Друпада.

ТЕКСТ 4: В тази армия има много храбри стрелци с лък, равни на Бхӣма и Арджуна. Сред тях са велики воини като Ююдхна, Вира и Друпада.

ТЕКСТ 5: Има и велики, героични и могъщи воини като Дхш̣акету, Чекитна, Кширджа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибя.

ТЕКСТ 6: Там са силният Юдхманю, могъщият Уттамаудж, синът на Субхадр и синовете на Драупадӣ. Всички те са воини, прославени в сражения с колесници.

ТЕКСТ 7: О, най-добър сред брхмаите, нека ти представя опитните военачалници, които ще водят моята армия.

ТЕКСТ 8: Сред тях има воини като теб, Бхӣш̣ма, Кара, Кпа, Ашваттхм, Викара и синът на Сомадатта, наричан Бхӯришрав, които винаги побеждават в сражение.

ТЕКСТ 9: Тук са и много други герои, добре въоръжени и опитни във военната наука, готови да пожертват живота си заради мен.

ТЕКСТ 10: Нашата сила е неизмерима. Ние сме отлично защитени от Бхӣш̣ма, докато силата на Павите е ограничена, въпреки че те са закриляни от Бхӣма.

ТЕКСТ 11: Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.

ТЕКСТ 12: Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

ТЕКСТ 13: След това изведнъж зазвучаха раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове, изпълвайки въздуха с удивителен звук.

ТЕКСТ 14: От другата страна Бог Кш̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.

ТЕКСТ 15: Бог Кш̣а наду раковината си Пчаджаня, а Арджуна – своята Девадатта. Ненаситният Бхӣма, извършил исполински дела, наду могъщата си раковина Паура.

ТЕКСТОВЕ 16 – 18: Цар Юдхиш̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Маипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Кшӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхш̣адюмна, Вира, непобедимият Стяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадр, също надуха раковините си.

ТЕКСТ 19: Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхтарш̣ра.

ТЕКСТ 20: Тогава Арджуна, синът на Пу, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханумн, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхтарш̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кш̣а със следните думи.

ТЕКСТОВЕ 21 – 22: Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.

ТЕКСТ 23: Нека видя тези, които са дошли да воюват с нас, за да угодят на злонамерения син на Дхтарш̣ра.

ТЕКСТ 24: Саджая каза: О, потомъко на Бхарата, в отговор на молбата на Арджуна, Бог Кш̣а изтегли великолепната колесница между двете армии.

ТЕКСТ 25: В присъствието на Бхӣш̣ма, Дроа и другите владетели на света, Бог каза: „Пртха, погледни всички събрали се тук Каурави“.

ТЕКСТ 26: Там, сред двете армии, Арджуна видя своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.

ТЕКСТ 27: Когато синът на Кунтӣ, Арджуна, видя всичките си приятели и роднини, той се изпълни със състрадание и каза следното.

ТЕКСТ 28: Арджуна каза: Мой скъпи Кш̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

ТЕКСТ 29: Тялото ми трепери, косите ми настръхват, лъкът Гӣва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.

ТЕКСТ 30: Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кш̣а, убиецо на демона Кешӣ.

ТЕКСТ 31: Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кш̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?

ТЕКСТОВЕ 32 – 35: О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхтарш̣ра?

ТЕКСТ 36: Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхтарш̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кш̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?

ТЕКСТОВЕ 37 – 38: О, Джанрдана, дори ако тези заслепени от алчност мъже не виждат нищо нередно в убийството на роднини или враждата с приятели, защо ние, които считаме за престъпление погубването на едно семейство, трябва да вършим такива грехове?

ТЕКСТ 39: С унищожението на рода се разрушава извечната семейна традиция и тогава останалата част от семейството е въвлечена в нерелигиозност.

ТЕКСТ 40: О, Кш̣а, когато в едно семейство се възцари нерелигиозност, жените се опорочават и тяхното падение води до появата на нежелано потомство, о, потомъко на Вш̣и.

ТЕКСТ 41: Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.

ТЕКСТ 42: С прегрешенията на тези, които рушат семейните традиции и увеличават нежеланото потомство, се унищожават всякакви обществени проекти и дейности за благополучие в семейството.

ТЕКСТ 43: О, Кш̣а, пазителю на човешкия род, от ученическата приемственост съм чул, че тези, чиито семейни традиции са разрушени, остават вечно в ада.

ТЕКСТ 44: Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.

ТЕКСТ 45: За мен е по-добре, ако синовете на Дхтарш̣а с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се.

ТЕКСТ 46: Саджая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.